Д-р Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в катедра Политология към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия (1990 - 1991), Италия (1992), САЩ (1993 - 1994, 1997) и Великобритания (1995 - 1996). Автор на книгата Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк (2003), както и на множество научни статии в областта на политическата теория. Съставител на антологиите Консерватизмът (том 1, 1999; том 2, 2000), Модерната демократична идея (2003), Модерната демократична държава ( ... |
|
|
Изданието представя най-значимите съчинения на Анселм, архиепископ Кентърбърийски (1033 - 1109) - несъмнено най-влиятелната фигура в богословието и философията на ранното латинско средновековие, която оказва мощно влияние върху развитието както на схоластическата философия, така и на философията на новото време. Включените текстове максимално разгръщат Анселмовия мисловен проект, основават се единствено на разума: онтологическото доказателство за съществуването на Бога, сатисфакционната теория за Въплъщението, учението за същността на езика и мисленето, дефиницията за истината - първа в историята на европейската философия, ... |
|
|
„Философския речник” на Кеймбридж e изключително стойностен труд в областта на философията. Книгата е подходяща както за хора занимаващи се с тази материя професионално, така и за непрофесионалисти. Тя съдържа информация за основните фигури и идеи в историята на философията. Настоящето издание, както ще установи всеки негов читател, несъмнено е продукт на вече каноничната в англосаксонския свят „аналитична философия”, която обаче за голяма част от следовниците на „континенталната философия” не без основание се интерпретира като „мода”. Разбира се, да се мисли и говори за мода във философията е несъстоятелно. Ето защо ... |
|
|
Опит върху философията на Мераб Мамардашвили Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и ... |
|
|
Проф. д-р Витан Стефанов завършва специалност Философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1971). Докторант в Центъра по езикознание при БАН. Преподавател (от 1980 г.) по логика в Катедрата по логика, етика и естетика във Философския факултет на Софийския университет. Декан на Философския факултет (1993-2003). Научните му интереси са в областта на логиката, философия на историята и проблематиката на фрагментарния жанр. Автор на три книги с афоризми: "Философски изкушения" (1995), "Безсмъртология" (1998), "Мисли и чувства" (2007). Носител на почетната титла доктор ... |
|
|
Реториката, този "любовен диалог", както я определя Платон, днес е проникнала в самата сърцевина на знанието, възпитанието, политиката, литературата, изобразителното изкуство и пр. В гражданското общество тя служи като инструмент за формиране на общественото мнение, лост на властовите стратегически игри, който определя границите и формите на обществената дискусия, паметта за онова, което е обществено значимо, противодействието и приспособяването. Тя е мащабен код на литературното изразяване. Книгата разглежда двете основни направления на реториката през XX в. - теорията на аргументацията и теорията на фигурите. ... |
|
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за ... |
