Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът "Философия на науката - 1. част" за студенти от специалност "Философия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Сборник доклади на участниците в съвместна конференция на Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски и Философско-искорическия факултет на ПУ Паисий Хилендарски. Прилагането на интердисциплинарен подход към проблема на еротичното предполага разкриването на неговите еволюционно-природни, психологически и социокултурни черти в тяхната съотнесеност. Методологична и теоретична основа на предлаганите тук текстове е историзмът в познанието на еротизма като една от основните жизнени практики на човека. ... |
|
|
В архива на Шопенхауер откриват малък трактат "За интересното", който никога не е бил публикуван приживе... Философът, за когото главните врагове на човешкото щастие са болката и скуката, в пика на своята закъсняла слава посвещава двайсетина ръкописни страници на странната категория "интересно", която сам назовава "скрита нишка" за разкриването на многостранната идея на човешкото. Настоящото изследване за първи път в по-цялостен вид представя характера, спецификите и естетическия потенциал на това нееднозначно художествено понятие. Проследява се зараждането му при френските моралисти, ... |
|
|
"Идеята за реинкарнацията се разглежда в две основни направления, които условно бихме могли да наречем песимистично и оптимистично. При първото, превъплъщението се схваща като един затворен кръг на сансара, на профанното съществуване, освобождението от който е твърде желателно. Второто направление разглежда реинкарнацията като постепенно развитие на душата и възможност за нейното духовно израстване и непрестанно обогатяване. Тук всяко следващо превъплъщение е както корекция на кармични фактори от миналото, така и потенция за духовно израстване. Опростеното схващане приписва песимистичното тълкуване по-скоро като ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
|
|
Съставител: Владимир Теохаров. ... "Времената на величавите изпитания са тези на Божия сумрак. Обаче истината е, че тъкмо тогава се състоява невероятното Преображение, което Бог въжделява и благодарение на което промисленото от Него Спасение се превръща в наше собствено спасение." Мартин Бубер ... |
|
|
Живеем в епоха, в която сме предизвикани да трансформираме своето наследство. С деструктивни и нерелевантни действия не е възможен автентичен напредък и промяна на негативните тенденции от миналото. Трябва да приемем биофилното начало като основа за нов релевантен подход. Социалният смисъл и неговата криза единствено при човека от всички биологични същества застрашава неговото собствено съществуване. Предишните исторически епохи са базирани върху "икономика на изчерпаемите ресурси" и "комплекса на Жертвата" като цивилизационна идентичност - "жертвата на Слабия", "жертвата на Малкия", ... |
|
|
Езикът безспорно е много важен инструмент на социалното учене, гарантирайки разпространението, запазването и натрупването на знанието в обществото. В каква степен влияе той върху индивидуалното учене? Зависят ли възприятието и паметта от езика? Какво е отношението между мислене и език? Не е ли дори съзнанието езиков конструкт, както твърди американският психолог Дж. Джейнс например? Само обоснованото истинно убеждение ли е знание? Как културата и социалните условия въздействат върху връзката между език и познание? Подобни въпроси скицираха проблематиката и вълнуваха участниците в конференцията, писмена следа от която ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
