"Идеята за реинкарнацията се разглежда в две основни направления, които условно бихме могли да наречем песимистично и оптимистично. При първото, превъплъщението се схваща като един затворен кръг на сансара, на профанното съществуване, освобождението от който е твърде желателно. Второто направление разглежда реинкарнацията като постепенно развитие на душата и възможност за нейното духовно израстване и непрестанно обогатяване. Тук всяко следващо превъплъщение е както корекция на кармични фактори от миналото, така и потенция за духовно израстване. Опростеното схващане приписва песимистичното тълкуване по-скоро като ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
|
|
Съставител: Владимир Теохаров. ... "Времената на величавите изпитания са тези на Божия сумрак. Обаче истината е, че тъкмо тогава се състоява невероятното Преображение, което Бог въжделява и благодарение на което промисленото от Него Спасение се превръща в наше собствено спасение." Мартин Бубер ... |
|
|
Живеем в епоха, в която сме предизвикани да трансформираме своето наследство. С деструктивни и нерелевантни действия не е възможен автентичен напредък и промяна на негативните тенденции от миналото. Трябва да приемем биофилното начало като основа за нов релевантен подход. Социалният смисъл и неговата криза единствено при човека от всички биологични същества застрашава неговото собствено съществуване. Предишните исторически епохи са базирани върху "икономика на изчерпаемите ресурси" и "комплекса на Жертвата" като цивилизационна идентичност - "жертвата на Слабия", "жертвата на Малкия", ... |
|
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
|
Езикът безспорно е много важен инструмент на социалното учене, гарантирайки разпространението, запазването и натрупването на знанието в обществото. В каква степен влияе той върху индивидуалното учене? Зависят ли възприятието и паметта от езика? Какво е отношението между мислене и език? Не е ли дори съзнанието езиков конструкт, както твърди американският психолог Дж. Джейнс например? Само обоснованото истинно убеждение ли е знание? Как културата и социалните условия въздействат върху връзката между език и познание? Подобни въпроси скицираха проблематиката и вълнуваха участниците в конференцията, писмена следа от която ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Диляна Филипова е културолог, магистър по изкуства и съвременност (ХХ и ХХІ век) и доктор по културология. Учител е по дисциплините от философски цикъл и хоноруван преподавател в специалност "Културология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложеното изследване се вписва в интердисциплинарното поле на философията, теологията и различните изкуства с фокус върху понятието лице, разгледано като смислов център в общуването между Бога и човека в юдео-християнска перспектива. Изследването борави с концептуални инструменти и мотиви на Мартин Бубер, Макс Пикар, Еманюел Левинас, Ханс Урс фон ... |
|
|
Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Сергей Герджиков. Съставители: Константин Янакиев, Димиртър Елчинов. ... Пред вас са докладите от конференцията "Науката и жизненият свят", организирана в чест на 60-годишнината на проф. Сергей Герджиков. По-късно към тях се присъединиха още няколко текста. В духа на мисленето на юбиляря всички те заемат пространството между два свята: единия - на всекидневните неща, сред които живеем, другия - на конструкциите на науката. Вероятно заради ограничения обем текстът на С. Герджиков този път се разполага на единия полюс - този на науката. В него той неочаквано разгръща и ... |
|
|
Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е на 23 май 1960 във Варна. През 1979 г. завършва Немската гимназия в родния си град. Дипломира се в Софийския университет през 1986 г. с дипломна работа на тема "Възвишеното като гранично понятие на естетическото." През 1986-1987 г. е учител по философия и етика в 7 ЕСПУ във Варна. През 1991 - 1993 г. работи като стипендиант на ДААД с Юрген Хабермас в Гьотевия университет във Франкфурт на Майн. През 1998 - 1999 г. е заместник директор на Центъра ... |
|
|
Съставители: Хараламби Паницидис, Димитър Божков, Петър Горанов. ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
