В тази книга се разказват епизоди от задоволяването на "свещеното любопитство" на човека, което води до нови знания и до нови открития. Разказва се за това, как се е стигнало до възникването на нови науки, на някои нови технологии или до изобретения, които задоволяват постепенно все по-пълно практическите потребности на човека. Ако се разполага с необходимите методи за изследване, всяка наука би спряла своето развитие. Усъвършенстването на познатите и разработването на нови методи на изследване е друг израз на задоволяване на "научното любопитство" на търсещият творец. ... |
|
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
|
В Квантовата механика това, което обърква очевидностите на здравия смисъл е, че елементарните частици, от които е изграден светът, са едновременно частици и вълни. Това, че са частици, означава, че те могат да влязат през вратата, а това, че са вълни, означава, че те могат да влязат и през вратата, и през прозореца едновременно. ... |
|
|
"Винаги съм смятал, че един писател може да бъде напълно разбран единствено от читател, принадлежащ към собствената му култура; тази книга върху американския трансцендентализъм обаче ме убеди, че съм грешал - Албена Бакрачева изцяло е вникнала в уникално американското светоусещане, а нейната европейска перспектива се оказва истинско предимство."Ричард Дж. Шнайдер, професор по американска литература - Уортбърг Колидж, Айова ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването, който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
|
В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
|
Недъзите на пазара се проявяват и в двете вселени - както обществената, така и природната. Идеята за двете вселени сме я заимствали от световноизвестния американски астрофизик Карл Сейгън. Именно той споменава за физическа, респективно природна и обществена вселена. Не го казва, но вероятно е имал предвид аналогичните им древногръцки категории "Cosmos" и "Polis", които по същество са предшественици на физическа или природна и обществена вселена, чието съдържание значително се е разширило, променило и обогатило. Впрочем Космосът се е запазил като понятие и днес, но с твърде разширено и обновено ... |
|
|
Убедеността, че светът има начало на своето битие, че не е съвечен на Твореца и че съществува фундаментално различие между Творец и творение, е отличителна черта на християнското богословие. За разлика от елинските философи, християнските богослови изхождат от начало, което е абсолютно трансцендентно спрямо света. Неоплатоническото свръхсъщностно и свръхбитийно Единно представлява върховната пълнота на битието на биващото, поради което Единното, от една страна, стои над битието, но от друга страна, принципно не съдържа в себе си нищо повече от това, което вече се е реализирало в творението. Всъщност християнските ... |
|
|
Димитър Божков е преподавател в катедра История на философията на Софийския университет Св. Климент Охридски от 2013 г., като преди това е защитил дисертация в същата катедра. Автор е на статии в областта на философия на историята, философия на XIX и XX в., философия на изкуството. Част е от екипа съставители на антологиите Еротичното и философската рефлексия и Тялото. Вариации, спекулации, доктрини. ... |
|
|
Опити върху политическия радикализъм на XIX в. ... Книгата Опасни умове е изследване в областта на историята на политическите идеи и е фокусирана върху шестима радикални европейски мислители - Жозеф дьо Местр (1753 - 1821), Хуан Доносо Кортес (1809 - 1853), Артюр дьо Гобино (1816 - 1882), Хюстън Чембърлейн (1855 - 1927), Макс Щирнер (1806 - 1856) и Жорж Сорел (1847 - 1922). Те никога не са принадлежали към "канона" на политическата теория. Техните опасни умове ни отвеждат до предела на политическото мислене, към който бедната фантазия на "традиционните класици" никога не е смеела да пристъпи. Д-р ... |
|
|
Авторката представя пазара като една принудителна "игра" на размяна, която се организира в модерното общество и от участието, в която до голяма степен зависят възможностите, които човек получава, за да изгради собствения си живот. Този опит следва да се разглежда само като още една възможност да се познае пазарът. ... |
