Това изследване е резултат от реализирането на терен на проекта "Тракийски светилища от Западните Родопи и Пирин". Експедицията беше осъществена от национален екип от учени, университетски преподаватели и студентски от катедрата по културология на Факултета по изкуства при ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, секция Тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН, департамент Археология при Нов български университет - София и Етнографски музей - Пловдив през 2001 и 2002 г. Към изследвания обект - артефактите от древно-тракийската религия и духовност като цяло беше подходено комплексно, ... |
|
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
|
Сборникът съдържа статии, анализиращи различни литературни и фолклорни факти. Интерпретациите са обединени от идеята, че зад всяка конструкция могат да се открият по-стари, отвеждащи към хипотетичен отминал момент. Текстовете са предназначени за студенти и преподаватели и търсят по- задълбочени обяснения на явленията - в социокултурен план. ... |
|
|
ичното име е неразделна част от идентичността и живота на всеки човек. То е предмет на интерес не само за лингвистиката, а и за други клонове на науката и може да бъде обект на изследване както от чисто езиковедска гледна точка, така и от социолингвистична, психолингвистична, етноложка и т.н. Езикът не е статична система, а динамична, променяща се, и с него се изменя и антропонимичният състав. На езика и на личноименната система влияят множество фактори - езикови, културни, политически, социални и психологически. Затова е нужно промените в нея да се проследяват периодично. След 1989 г. в българската личноименна система ... |
|
|
Книгата е етноложко изследване на аспекти от народната медицина от началото на XXI век. В текста последователно се анализират различни категории лечители и лечителски практики в процес на промяна, която се разглежда като част от механизма за адаптация и оцеляване на традиционното народно лечение в постмодерна културна среда. За емпирична основа на изследването се използват сведения от теренни етнографски проучвания, провеждани в периода 2014 - 2019 г. Съществуването на традиционни лечители и лечебни практики се анализират като обществено споделен и приемлив компромис както от страна на самите лечители, така и от ... |
|
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
|
Семейни обичаи на българи, арменци, руси старообредци, турци и цигани. ... Тази книга представя традиционните семейни обичаи и обреди, народните вярвания и практики на българи, арменци, руснаци старообредци, турци и цигани (рома), живеещи в един район на България - Силистренско. Нейната цел е да разкрие спецификата и разнообразието на тяхната култура в областта на семейната обредност, свързана с основните моменти в живота на човека от идването му на този свят - раждането, до края на дните му - смъртта. В изложението се дават сведения за традиционното народно мислене, за мястото на човека в света, за неговото участие в ... |
|
|
В книгата си д-р Папучиев е проследил развитието на фестивала, като се е базирал на материали, събрани във фондовете на Държавния архив. Авторът е показал сурвакарските игри не само като част от фолклорната култура на страната, но и като проявление на различни социални отношения. Според д-р Папучиев фестивалът е много повече от празник, той създава множество връзки между хората, първоначално от населените места в региона, а с разрастването му - и от страната, и от чужбина. Авторът определя сурвакарската традиция като фактор за създаване на регионални културни политики. ... |
|
|
Книгата е единствена по рода си в българската литература. Това е приносен труд на Тодор Бакалов - човек, много добре запознат с проблемите на българския фолклор. Самият той, великолепен изпълнител на един от най-популярните инструменти - акордеон, е изнесъл хиляди концерти. Акомпанирал е на по-голяма част от певците - герои от книгата му както в първия, така и във втория том. Книгата е една панорама на фолклорните изяви от миналото до днес и дава обективна и пълна представа за певческия и инструменталния елит на нацията - гласовити певци и виртуозни инструменталисти - видни представители на различни фолклорни райони на ... |
|
|
Разговори на българските етнографи с чужди учени. ... Доц. д-р Илия Илиев е преподавател в катедра "Етнология" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гостуващ учен в Института за науките за човека - Австрия, Института Макс Планк - Германия, Университета Харвард в САЩ. Основните му публикации и научни интереси са в областта на историята на етнологията и изследванията на старостта. Превежда активно англоезична научна литература (Марсел Мос - "Дарът"; Майкъл Херцфелд - "Културната интимност"). В книгата са разгледани шест типа интелектуални ... |
|
|
Изследването е посветено на терминологията на традиционната народна сватба в българския и румънския език, разгледана въз основа на езикови, етнографски и фолклорни данни. Фокусът върху тези два езика се определя както от вековното им взаимодействие, така и от близостта в традиционната народна култура на двата съседни народа. Макар че основната цел на труда е да се потърсят и изяснят сходствата в анализираната терминология, представени са и характерните различия, дължащи се както на принадлежността на българския и румънския език към различни групи в рамките на индоевропейското езиково семейство, така и на различните ... |
|
|
Тази книга е опит за широкообхватно обзорно представяне на Лихтенщайн, в което да се очертаят значими обществени и културни тенденции. Тя има информативен характер и целта ѝ е да създаде първоначална, но сравнително плътна представа за Княжеството и да послужи за основа на по-нататъшни изследвания. Изложението е не само резултат от десетки проучени източници, но и от личните впечатления, придобити по време на два изследователски престоя в Лихтенщайн през 2014 и 2016 г. ... |
