Яна Сивилова е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 2009 г. защитава дисертация по общо и сравнително езикознание в областта на семантиката. Археология на фразата е второто ѝ цялостно изследване. Книгата представя произхода на над 400 български фрази и тяхната употреба в литературни и нелитературни текстове. Проучването събира любопитни истории за възникването на много съвременни български изрази, изследва изпълнения със завои и грешки път за установяване на тяхната етимология, показва ги в контекста на други култури, от които водят своето начало, и разкрива ... |
|
|
Настоящата книга се основава на дисертационния труд на авторката на тема Политики на многоезичие и европейска идентичност, разработен под научното ръководство на проф. д-р Мария Стойчева. Основната ù цел е да се изследва въздействието на политиките на многоезичие на Европейския съюз (в частност Програма Коменски, която понастоящем е част от Програма Еразъм+) върху формирането на европейска идентичност. Книгата е насочена към преподаватели, докторанти, студенти, експерти в областта и към всички, които се интересуват от тази интердисциплинарна област. Гл. ас. д-р Пенка Христова придобива бакалавърска степен Английска ... |
|
|
Съставител: Красимира Алексова, Марина Джонова. ... Сборник с доклади от тринадесетте международни славистични четения - София, 21 - 23 април 2016 г. Морфология, синтаксис, прагматика. Юбилейна научна сесия в чест на проф. д.ф.н. Руселина Ницолова. Сборниците Мултикултурализъм и многоезичие съдържат докладите, представени на Тринадесетите международни славистични четения, които се проведоха в Софийския университет Св. Климент Охридски от 21 до 23 април 2016 г. Конференцията бе организирана от Катедрата по славянско езикознание и Катедрата по славянски литератури. Интересът към научния форум традиционно бе голям и в ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
Книгата разглежда по-общи и по-конкретни въпроси, включително и спорни, в историята на българския език въз основа на анализ на особеностите на примерни текстове на различните езикови равнища и в историческия и стилистичния им контекст. Тя е тематично свързана с вече излязлата през 2018 г. Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще. Валентин Гешев е професор в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Работил е и за Шуменския университет Епископ Константин ... |
|
|
В монографията са представени лексико-сематичната група на глаголите, изразяващи движение в съвременния български език. Те са интересен обект за изследване, тъй като не са обособени самостоятелно в лексикологията и в граматиката и са претърпели значителни промени в сравнение със старобългарският език и с други славянски езици. Глаголите са анализирани както в семантичен аспект - в прякото им лексикално значение, така и в стилистичен аспект - в метафорична употреба в различните функционални стилове. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който ... |
|
|
L'idée de possession se rattache à la zone du verbe avoir et s'apparente par là à l'idée de quantité qui appartient à la même sphère verbale. Les verbes de possession sont des verbes transitifs, souvent irréversibles au passif, à la différence des verbes d’action reliés à la zone du verbe faire qui sont réversibles au passif. ... |
|
|
Le présent manuel est une troisième édition revue et remaniée du Cours systématique de langue française, partie constructive. Fondé sur la théorie idéogénétique de Krassimir Mantchev et élaboré dans une large mesure sous sa direction, il paraît en deux parties, la première ayant pour objet les moyens d'expression des idées de lieu, de mouvement, de qualité et de quantité et la deuxième - les moyens d'expression des idées de possession, de perception et d'intellection en français. Il s'adresse à des ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Предмет на изследването е метаезикът не просто като облигаторна експликация на мисълта; не и само като език за езика в строго заместваща експликация, а и имплицитността на метаезика като категория, неговата дълбинност. На тази основа методологията на когнитивната наука закономерно ще направи възможно да се представи съставът на метаезика. Може да се каже, че предметът е философията на метаезика и предопределената му от нея парадигма като прототип на пунктуацията - тяхна експликация и/или технология едновременно. Пунктуацията също така е и графически израз на метаезика, и маркер за метаезик. ... |
|
|
В книга 28 от списание Литературата темата на броя е Антиутопиите през XXI век."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
|
Untersucht anhand von schriftlichen narrativen und argumentativen Texten in der Erstsprache Bulgarisch und der Zweitsprache Deutsch. ... |
|
|
Енинският апостол, единствената старобългарска ръкописна книга, открита и запазена в България, се съхранява в Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий в София под сигнатура 1144. Заради лошото състояние на кодекса в образцовото първо издание на Кирил Мирчев и Христо Кодов от 1965 г. много места от текста са останали неразчетени. В това издание благодарение на нови мултиспектрални снимки ръкописът е разчетен отново и са добавени изследвания върху отношението между кирилското и глаголическото писмо в ръкописа, върху текстологията, календара и богослужебните указания. Въз основа на комплексния анализ, основан на ... |
