Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
|
Романът Замръзването ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996 - 1997 година. Не че времето белязва кой знае колко героите на авторката, и все пак - интересно е да се видят не оцеляващи хора, а такива, които могат да разчитат едни на други. Дистопичен свят, да: град К., зима, замръзнали животни по улиците; глад, последната захар, но и ароматът на липов чай; д-р Ирена Русанова, Мевледа, инженерът Богомил, който поправя електроуреди в гаража си, журналистът Алекс и неговата сестра Мери... Всички те са герои от първите два романа - Писма за оригами и Невинни. В социален план спасение няма. Личен и дистопичен - романът ... |
|
|
Дано живееш в интересни времена! е първото от три древни проклятия. Другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите! и Дано намериш онова, което търсиш!. Именно това се случва на героите в тези новели. Странните им светове, уж далечни от нашия, всъщност са съвсем близки. Писателите - с малки изключения - не са войници и не размахват мечове или пистолети. Перото е тяхното оръжие. Тази книга е вик срещу несвободата и фанатизма във всичките му форми, както в обществен план, така и в междуличностните отношения; както в политиката и религията, така и в семейството и приятелството. Лавиращ между фентъзи и антиутопия, ... |
|
|
"Историята, която ще ви разкажа, се е случила на една планета, подобна на земната, която е съществувала в друго време и измерение на пространството. За да бъде разбираема, е екстраполирана спрямо земните особености. Почти всички изтъкнати иноватори и известни учени от тази планета са заменени от именитите земни иноватори и учени. Останалите герои са измислени. Ако някой припознае себе си или някоя от споменатите организации, да не се безпокои. Всяко едно възможно съвпадение ще е напълно случайно. Не мога да ви гарантирам единствено, че някой ден подобна история може да се случи и тук, на Земята." Любомир Митев ... |
|
|
Годината е 2020. Светът е връхлетян от Апокалипсиса. Времето е разделно и всеки трябва да избере своя път. Писателят Недялко Славов е в стихията си. Блестящият стилист и дълбок хуманист е верен на себе си - романът е побит като словесен знак в центъра на събитията, които бележат духа на времето ни."2020" е роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Затворени домове, градове, държави... Защитени и незащитени зони. Страхът и сянката на смъртта витаят в ежедневието. Светът е станал огромен концентрационен лагер, в който човечеството води битка за собственото си оцеляване. На този фон героите от романа на ... |
|
|
Жив до поискване издига на нови висоти насладата от четенето. В най-радостната и светла книга на XXI век Кънчо Кожухаров ви омайва с магията на словото - с няколко думи създава светове, изстрелва фойерверки от афоризми, смесва в едно преживяно и фантазия. Накратко: България отново има разказвач от световна класа. "Книгата ме разнищи. Четох я до три и половина сутринта. Някои истории са от време, което винаги ми се е виждало сиво и бездуховно. Да, но се оказва, че духът е останал свободен, творчески, дързък." Давид Йерохам, психоаналитик "Писател, преводач, сценарист, разследващ журналист, анализатор, ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като инженер във ВМЕИ - Габрово. Второто му висше образование е по икономика (в УНСС), 1985 г. Голямата му любов е историята. Отдавнашните наклонности да се занимава с политика реализира през 1990 г., когато става член на БСДП. Избира за свое идейно верую социалната демокрация и от 1991 г. е член на националното ръководство на партията. През 1995 г. става заместник-председател на лидера д-р Петър Дертлиев, а от 2001 г. до днес официално ... |
|
|
Ангел Г. Ангелов е роден в Пазарджик. Автор е на белетристичните сборници "Невъзможна любов", "Оживление в мравуняка", "Плах опит за докосване", "Ходене по вода", както и на романите "Закуска по обяд", "Сутрешни залези" и "Бъдещето на отминалото време". Романът "Сутрешни залези" е издаден на руски език през 2005 година. Ангел Г. Ангелов е един от редакторите на авторитетното списание за литература и изкуство "Простори 61". Живее и работи във Варна. "С романа "Пътуването" в българската литература някак призрачно, но ... |
|
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
|
След дълга поредица от сборници с разкази се появи и първият роман на Хелиана Стоичкова. Фантастичен сюжет в антиутопична действителност, пъстра, препълнена със субективен прочит на потенциалното бъдеще. Доведена до антиутопия за някои аспекти на нашият живот, но съвсем близка до други. Град на Лабиринта, град на спасението, град под ледниците, град на адаптите, силни и слаби, забрани и логика на съществуване. Книгата е динамична и изпраща героите си в търсене на справедливост и опит да бъде установен виновника за съсипаните човешки съдби. Напълно в стила на фантастиката обяснението е някъде отвъд привидната структура ... |
