От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
|
Когато жаждата за живот е единственото ти оръжие за оцеляване... ... Лин и майка ѝ населяват свят, в който питейната вода е на изчерпване и се е превърнала в най-голямата ценност за хората. Все пак двете са щастливки - в близост до къщата им има малко езеро. За 16-годишното момиче това е единственото, което познава. Лин никога не е виждала град, не е ходила на училище. Но майката е научила дъщеря си на жестоките правила на природата - никога на никого да не се доверява и първо да стреля, после да пита. Останала сама след смъртта на майка си, Лин установява контакт с добронамерен възрастен мъж, който живее наблизо. ... |
|
|
Удивителната визия на Мери Шели за една пандемия през 21 век. Изправен пред население, което настоява за по-демократично управление, последният английски крал се отказва от трона си. Междувременно мистериозна чума помита земното кълбо, приближавайки се все по-близо до Великобритания. Докато пандемията опустошава човечеството, идеалите за справедливост и любов са изместени набързо от императив за оцеляване. С полубиографични герои, вдъхновени от реални личности като Пърси Биш Шели и лорд Байрон, тази книга - една от първите научнофантастични антиутопии - е едновременно поглед към края на човечеството и критика на ... |
|
|
Класическа антиутопия в духа на Джордж Оруел и Олдъс Хъксли. След Великото Съкращение започва нова ера. Ражда се Живеещият: човечеството се превръща в единен, постоянно възпроизвеждащ се организъм. Броят на Живеещия е постоянен, така е записано в Книгата на Живота. Живеещият е 3 милиарда, нито повече, нито по-малко. Живеещият е щастлив, Живеещият е обичан, Живеещият е безсмъртен... Ти също си безсмъртен. Живеещият е създал за теб този нов свят. В този свят не е важно кои са родителите ти, важно е кой си бил в предишния си живот, преди Паузата. В този свят няма граници, религии и нации, войни и терор. Това е чуден ... |
|
|
Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899 - 1951) "Чевенгур" (1926 - 1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в "Мъртви души" възнамерява да покаже руския живот през призмата на "Божествена комедия" на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище - периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай - град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите - правдоподобни до абсурд, а ... |
|
|
Приказка за бъдещето. ... Далечното бъдеще. Земята е заобиколена от спътници и сателитни градове, орбитиращи високо над боклукосферата, обгръщаща планетата. Жителите долу са разделени на две класи - вътрешна и външна. Привилегированите вътрешни живеят в изолирани домове и никога не ги напускат, управляват настроенията си с медикаменти и могат да си поръчат всичко - от виртуални морски ваканции до бебета. Външните предлагат стоки и услуги на вътрешните, обитавайки изоставените от тях порутени имения. Анкамбър, непокорна дъщеря на заможно семейство, се влюбва в случайно попаднал в холовизионната ѝ камера образ на ... |
|
|
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: "Малкият бог" (2004, 2008) и "Палячовци" (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, "Дестине ООД" обсъжда именно края на "зрялата възраст" чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, произлизащи от "невидимо" подземно общество долу, тайно братство, чийто девиз е колективистичната съпринадлежност, а смисълът му е да съхрани живота на ... |
|
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
|
Достатъчно ли е да си съвършен, за да бъдеш щастлив? ... |
