"Като се зададе празник в Трявна, току се присещаме за писания бръшлян. То си е традиция. От ония, дето никой им не знай нито началото, нито идеатора, както би казал Генчо Марангозина. Едно време момите и булките на Трявна тичали при зографите да им изпишат бръшляново листо, че да се закичат с него, щото не могли вече да понасят горделивите фръцкания на габровки, в чиито коси лъщели изкуствени цветчета от Влашко..." Из книгата ... |
|
|
Начинаещ психолог набира клиентела от голяма софтуерна фирма в България; работата му се увенчава с необичайно бърз успех.Сесиите му са както наелектризирани от споделената тъга на клиентите, така и често предизвикват усмивки заради изтънченото му умение за самоирония.Той успява да помогне елегантно на хора, които имат най-разнообразни проблеми: семейни кризи, травматични спомени от детството, загуба на любим човек, говорни дефекти - до обикновена скука във философското търсене на смисъла. Колегите му от психотерапевтичната школа разкриват причината за рядката му дарба и решават да се възползват. През това време животът на ... |
|
|
"Човешкият живот не струва нищо. За религиите и Бог той е жертва, която да поднесеш, за да си вечен на небето, за богатия - средство да спечели още пари, за съда - свидетел, който се продава и купува, за властта - глас, с който я избират за да краде дълго и много. Тежко е да се родиш в България, а Господ да сметне, че си живял." Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС ... |
|
|
Една история за онези хора, които веднъж докоснали се, остават заедно за цял един живот... ... Романът разказва за сладкото и за горчивото в живота, за силата на предопределената съдба и за силата на хората, които сами определят пътя си. "7 маслинови цвята" на София Папазова е роман за опознаването на собственото Аз, за това, че мечтите не се сбъдват, а се достигат. И всичко в книгата е под знака на магическото число 7, което съчетава 3 – числото на духовността, и 4 – земното число. "Три са темите, с които ме очарова София Папазова още с първата си книга "Живот в стъпки по пясъка" и които очаквах ... |
|
|
Книга за българския катарзис. ... Д-р Камен (Чочо) Серафимов е лекар в токсикологичното отделение на Централна градска болница. Наближава петдесетте. Приятелите му от младежките години имат различна съдба. Един е избягал в Америка и е станал преуспял бизнесмен. Друг също е избягал, но е преживял тежка житейска драма. Трети е станал един от стоте най-богатите хора в България. Но е направил прекалено голям компромис и ще плати висока цена... Всеки от тях има своя истина. Но всички тези истини заедно създават изключително отровната среда на днешна България, разтърсена от протести и скована от лоши практики и безразличие. ... |
|
|
"Полетът на пеперудата" е разказ за болката, тъгата и самотата. Но също и разказ за надеждата. Надеждата, че всеки един от нас заслужава втори шанс. Разказ за любовта, но най-вече разказ за самия живот. Живот, който винаги може да бъде прекършен. Живот, който се движи на границата между ужаса и лудостта. Ще успее ли една млада жена да се справи със своята коварна болест? Или ще се остави да изгори като пеперуда между живота и смъртта? Йордан Лозанов е роден през 1990 г. в София. Пише предимно разкази. Това е първата му книга. ... |
|
|
"Бяха изминали няколко дни, откак Джерами напусна лъвския клан. Старият Лари, неговият баща, умря и мястото му на водач трябваше да бъде заето от Джерами. Но той не искаше да заеме това място. Не искаше да бъде водач. Не защото бягаше от отговорност. А защото искаше да научи нещо повече за себе си и нещата, които го заобикалят. Водачеството щеше да го ограничи до познанията за лъвския клан. А Джерами искаше да научи повече за Саваната, за реката, за дъгата, която се раждаше след дъжд и обагряше небето... За лъва, като съзнание извън лъвския клан. И за човека - най-големия враг на лъва." Из книгата ... |
|
|
Животът е като огледало - не винаги виждаме онова, което ни се иска. ... Могъща фармацевтична компания е на път да изобрети ваксина против наркотици. Под невидимата егида на ЦРУ, учени от лабораторията на компанията разработват лекарството, което би променило света. Попаднал случайно във водовъртежа на събитията, преплетени с интересите на наркокартели, агенции и тайни служби, бившият военноморски "тюлен" Ник Гивън, се изправя пред потресаващи разкрития... Но това не е всичко. Никой от нас не предполага, че един ден, може да се окажем живи роботи, от плът и кръв. А този ден може и да е утре... ... |
|
|
Изкуството да се живее. Да не пречим на самите себе си. Остаряването - въпрос на избор. ... От далечната древност до наши дни две са водещите неща, които определят поведението на човека – борбата за оцеляване и борбата за свобода на избора. Изборът ни е свързан както с нещата от ежедневието, така и при решаването на по-кардинални въпроси, от които понякога може да зависи животът ни. Когато правим оценка обаче, обикновено повече се спираме на резултата и недостатъчно обръщаме внимание на избора. В бързо променящата се действителност невинаги сме наясно и какви са възможностите за избор. Невинаги можем достатъчно точно ... |
|
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
|
"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
