Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях. Защо и как се случи това? На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият. Всичко имаше там - и мъките "да се уредиш" със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а ... |
|
|
"Чичо Весо, наричан още Облия, начукваше дебели свински пържолки под тентата на къмпинг Градина. От ухото му вместо обеца - висеше средно голямо парче бански старец. Зелената муха-лайнарка Жужа досадно бръмчеше около стареца. Унесен, Чичо Весо не ѝ обръщаше внимание. Барбекюто вече сладко димеше, Светланка дялкаше салата в голямата дървена копаня и той предчувстваше удоволствието. Двулитрова бутилка "Бургаска гроздова" и каса "Амстел" събираха хлад във фризера. Некакви курортясващи, обаче, започнаха да си боцкат шарените чадърчета и да си постилат чаршафчетата току пред тентата му. Весо ... |
|
|
"Стоях срещу него на прост дървен стол до празна маса и внимателно слушах. – Не се хвали с прочетеното! – Гласът му беше едновременно мек и повелителен. – Това че си изгълтал много книги, посветени на хармонията и силата, е добре. С книги обаче не става. Книгите са теория... Погледна ме втренчено, като че се готвеше да каже нещо съдбоносно: – Спокойствието се практикува. Щастието се практикува. То е до нас, а ние слагаме ръка на очите си, примижаваме и го търсим някъде отвъд хоризонта. Замълча. Вдигна ръка сякаш, за да се предпази от слънцето и тихо се изкикоти. Стана абсолютно сериозен. Гледаше ме, но май не ме ... |
|
|
Това е разказ за себеотдаването в името на любовта, с горчивия привкус, че колкото повече даваш, толкова повече оставаш неразбран. Това е болката от компромисите, които правиш и все по-малкото уважение, което получаваш. Във фокуса на повествованието са световният проблем за домашното насилие, страхът да признаеш, че си жертва, както и хората, отдали частица от себе си, за да мотивират страдащата да се защити и преодолее проблема. Тази книга е за жената с главно "Ж", която се бори за живота си и за благото на децата си. Мнозина читатели ще намерят между редовете себе си, а вероятно и отговори на въпроси за ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. След неговия успешен дебют в художествената литература със "За пясъка и хората" през 2017 г., настоящата книга е второто му произведение в жанра. Тя представлява своеобразна житейска автобиография, изразяваща размисли, почит и преклонение пред бележити фигури и събития от древната история до днес. "Ще бъда продължител на традиции. Ще бъда. Без мене няма как. В кръвта ми капките са хиляди и всяка носи дух. Ще бъда продължител на традиции, такъв е моят род!" Йордан Динев ... |
|
|
Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев. "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания. Любомир Халачев поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците. Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази. ... |
|
|
Сюрреалистичен роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си: Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а. Издадоха книгата ми "Механичен сън". Писах и други книги, записвах и други сънища. Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка. Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта. Проследявах концентричните вълни, образувани от капките ... |
|
|
"Орисани да избираме" е четвърти, последен том от тетралогията "Боже, защо Господ лъже?". През последните години Алгафари се е оттеглил от попрището на политиката, с което е известен, и се е отдал на писането. Така той създава няколко наистина вълнуващи романа, с които прави литературен гастрол из страната. От своя страна той търси обратната връзка с читателя, а на срещите научава все повече интересни факти, дали сюжети в различни глави от книгите му. В процеса на писането на историите от вчера, днес и утре някак неусетно историята му „пораства” и от замислена първоначално като трилогия, тя бързо се ... |
|
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
|
Най-дълбокият му роман до сега. Носител на Европейска награда за литература. ... Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". "Ако мислите, четейки "Алкохол", "Лудост" или "Любовта на 45-годишният мъж", че Калин Терзийски е добър писател, то новият му роман "Разкажи ми" ще ви докаже недвусмислено, че той е един голям творец, неслучайно награден с Европейската награда за литература. Това е една ключова книга, апотеоз в творчеството му, книга, търсеща, изтерзана, мислеща в крайности но и - помъдряла книга. Книга, ... |
