Вглеждаме се в бъдещето и се питаме защо България обезлюдява и как стана така, че тръгнахме да настигнем по-развитите страни, а вместо това изостанахме още повече. През 2020 г. реалният ни национален продукт е с 1/6 по-малък от този през 1989 г. Нека не ни заблуждава нарастването му на човек - населението намаля с 1/4, а "растежът" е платен с националните богатства. От 17-те най-големи компании у нас, българска е само една и само една от 26-те банки. Невъзможно е да узнаем какво да променим и можем ли да се спасим, ако не осмислим как беше, какво точно стана и защо. Тази книга е за младост и любов, пътешествия, ... |
|
|
Мечтата на Димитър е да работи в сферата на рекламата и масовата комуникация. Тя се сбъдва, когато Митко получава шанс да стажува в най-голямата пиар агенция в света. Скоро той успява да се издигне и се сблъсква със света на комуникацията. Бързо осъзнава каква сила е тя и колко опасна може да бъде. Всичко това преобръща живота му и единствено от него зависи дали ще съумее да се съхрани, или ще потъне."Стажът" е от онези романи, които не искаш да оставяш и след края искаш още. Очаквам по книгата да се направи филм или сериал. С удоволствие бих го продуцирал." Борислав Чучков, продуцент "Впечатляващ! ... |
|
|
Романът "Скитници" на Бета Наур описва щастливите и тъжните дни на хора, живеещи в различни точки на света, с различен мироглед и култура, но обединени от закономерните промени в световен мащаб. Разказът за тези процеси е верен и реалистичен, сложен и многопластов, преплитат се художествена измислица и достоверни факти. Новото се ражда трудно, но стремежът на човека към добро, справедливост, мир и любов остава вечен. Бета Наур е авторски псевдоним на Елизабета Джамбазова. Тя е автор с богата творческа биография. Пътят ѝ преминава през полезни и забавни произведения за деца, през интригуваща проза, за да ... |
|
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
|
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |
|
|
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |
|
|
Едно е да четеш историята на Западните покрайнини, да минеш по наложената граница, разсичаща села и фамилии, друго е да съпреживееш личната криза в общата история, сблъсъка между родовото минало, категоричното настояще и избора в неясното бъдеще. От кооперирането - насила сдружение, остана само споменът за насилието. Изживян всекидневен катаклизъм в търсене на спасителния риск, превръщащ държавната граница в избавление - едни я пресичат, за да останат българи, други - бягат от българи, винаги на крачка пред себе си, те са отвъд преди да са тръгнали. ... |
|
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
|
"Катара... такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва да се изживее и да се изплати дългът през вековете.... и после други има, с друга орисия, дет' любовта ги припознава още в люлка, па ги катурва и тук, и там, дорде не вземе всичко, всека сила, и не остави ги без дъх, обаче тия отиват си от света без болка, а другите отиват си горчиви." Из книгата И ето я и вечната тема за избора между редно и нередно, правилно или грешно, но не според нас, а според едно общество, което решава вместо нас. Историите на каракачаните от седемте разказа се преплитат заради древно проклятие, наречено "Катара". ... |
|
|
"Мнозинството от нас водим, или сме по-скоро убедени, че водим скучен, монотонен живот, лишен от героични и драматични събития, но всеки се опитва да намери своя път и своето място по свой начин, така че животът му описва неповторима траектория. В този ред на мисли се надявам моят роман, или какъвто жанр се получи от размислите ми, да стане отражение на именно няколко такива човешки живота. Защото всеки живот е уникален и всяка съдба заслужава да бъде описана." Ваня Кралева ... |
|
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
|
"Твърдят, че нищо не изчезва - или така е, или пък изчезва всичко." Чарлс Буковски "Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: "Калейдоскоп", "Насън и наяве", "Вчера и утре" или дори "Надолу с главата". И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея - да има fair winds and following seas - попътен вятър и спокойно море. Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту ... |
