До нас, в България, достига твърде малко информация за това какво става и е ставало в Чечня. Никой всъщност не знае истината. Един факт - през 2000 г., когато по БНТ показаха кадър, в който чеченец отрязва главата на руски войник, се вдигна голям скандал. Заради този четирийсетсекунден запис някой даже се опита да осъди Националната телевизия. Бяха наказани редактори. Бяха свалени журналисти от екрана. Ето и друг факт. Такива големи и високотиражни вестници като „Труд" и „24 часа" почти не публикуват информация за чеченската война. Може би веднъж или два пъти в месеца на страниците им, в малка и почти ... |
|
В тази книга градът ни вони, ухае приятно, мръщи се, усмихва се, пие, плаче, не му пука... Говори... Мрази ни, обича ни... ... Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия". Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те. Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп културата и неизбежно старомоден във вкусовете си. ... |
|
В "Чат или сбогуване с Аркадия", новата книга на Петър Кревски, читателят ще открие характерните за автора словесни игри, каламбури, афоризми, евфемизми и метафори, късове същинска лирика, а също интригуваща фабула и сръчно конструиран сюжет. Аватарите на разказвача обитават различни реалности, намигат си и обменят мисли с читателя и "участниците в чата". Според романа на Краевски ICQ поколението безпогрешно различава емоция от емотикон и не е емигрирало от територията на духовността, а я е открило в Аркадията на виртуалната реалност. Петър Краевски е автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза. ... |
|
Животът е дихание и остава в пространството за белег на съществуване, като целувка в цветята и въздуха, а водата го мие и вгражда в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в окото на слънцето и пара в океана на пространството. Започвам оттам, където е забит стволът на родителите ми. Това е вулкан от възприятия, от минало и бъдеще. Живея навсякъде, срещам се със себе си, каквато съм била, каквато съм сега, надвесена над своята бездна, самата аз бездна и неизбродимо време. Чувствам се като вселена сред вселените и безгранична енергия. Дори в най-безсилните си моменти живея със силата на продължението и ... |
|
Астрологична любовна тактика на Яна Шарана. ... Щом в момента четете този текст, значи книгата ви е заинтригувала. Вероятно сте я прелистили набързо и сега се чудите какво е това - епистоларен сборник, учебник по астрология, женска изповед или просто ексцентрична измишльотина? Ако разбирате от астрология, ще откриете, че звездите могат да обясняват, да подреждат, да придават смисъл - и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако пък сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие. "Писма от тигана& ... |
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
"Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с "Голямото глезене" насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал. Как се противопоставя на инерцията на агресивния "действителен" свят прозата от "Будистки плаж"? В ... |
|
Помниш ли първата ни целувка, Гоги? Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко... Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме ... |
|
Малка история за неща, които могат да се случат, и да не се случат. ... "Учим чужди езици, но защо не учим езика на птиците - те никога не губят посоката...""Из Бележките на Мария" Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените& ... |
|
Младен Младенов можеше: • да си живурка философски в кантората – Съдбата го изстрелва на зъболекар. • да има супер екип – Съдбата му натриса двама пънкари, проектомутра и вуйна Офелия. • да преследва лошите с адска машина – Съдбата се изгавря с лада. • да има секси клиентки – познахте, Съдба, едно-друго... И така до – въпреки всичко – победен край, щастлив за всички. Освен за лошите. В ролята на Съдбата: Ели Маринкева. Родена в Сливен. Учила история в Американския университет и Централноевропейския университет, в момента преводач и учител по английски. "Детективи алангле" е дебютната й книга – една интригуваща ... |
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |