След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
|
Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
Героите на този роман изброждат сложните обстоятелства на своя живот, за да съхранят достойнството и копнежа си за хармония и щастие, въпреки мъртвите хватки на времето и съдбата. Една предопределена любов е разбита. На морално изпитание са подложени интимни светове и доверие в естествените правила на живота. Маскираната арогантност мутира. Настанява се с ново лице в новото време! Вася Раева е театрален и кинодраматург. Носителка на престижни национални и международни награди за игрални сценарии и документални филми. В последните години се изявява като продуцент с признание в Китай и Италия. "Литургия за наивници& ... |
|
|
Господин Маджаров е роден през 1941 г. в София. Учил е право, социология, балистика, теория и практика на шпионажа. Завършил е българска филология в СУ. Васил Добревски е роден в София през 1950 г. Учил е ориенталистика, история, философия и виктомология. Завършил е българска филология в СУ. Двамата поотделно и заедно са автори на несметно количество телевизионни сценарии и лирика, писана на салфетки. Упражнявали са се в написването на седем книги, две пиеси и три сценария за игрални филми. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Снощи подреждайки старите ми вещи, Елена бе извадила един мой стар портфейл и ме запита дали да го изхвърли. Евтин, изтрит по ръбовете портфейл от изкуствена кожа, още от войнишките ми години. Загледах го с умиление. Разгърнах го и открих в него зеления първокласен билет, с който бях дошъл в София за пръв път като самостоятелен човек. Прибрах го отново в портфейла и го оставих в нощното си шкафче. Не реших да го изхвърля, исках да го запазя за спомен от времето, когато не можех и да сънувам, че ще стана това, което бях сега. Но това върна веднага спомените ми назад през годините. Не много на брой, но бурни и ... |
|
|
До нас, в България, достига твърде малко информация за това какво става и е ставало в Чечня. Никой всъщност не знае истината. Един факт - през 2000 г., когато по БНТ показаха кадър, в който чеченец отрязва главата на руски войник, се вдигна голям скандал. Заради този четирийсетсекунден запис някой даже се опита да осъди Националната телевизия. Бяха наказани редактори. Бяха свалени журналисти от екрана. Ето и друг факт. Такива големи и високотиражни вестници като „Труд" и „24 часа" почти не публикуват информация за чеченската война. Може би веднъж или два пъти в месеца на страниците им, в малка и почти ... |
|
|
В тази книга градът ни вони, ухае приятно, мръщи се, усмихва се, пие, плаче, не му пука... Говори... Мрази ни, обича ни... ... Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия". Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те. Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп културата и неизбежно старомоден във вкусовете си. ... |
|
|
В "Чат или сбогуване с Аркадия", новата книга на Петър Кревски, читателят ще открие характерните за автора словесни игри, каламбури, афоризми, евфемизми и метафори, късове същинска лирика, а също интригуваща фабула и сръчно конструиран сюжет. Аватарите на разказвача обитават различни реалности, намигат си и обменят мисли с читателя и "участниците в чата". Според романа на Краевски ICQ поколението безпогрешно различава емоция от емотикон и не е емигрирало от територията на духовността, а я е открило в Аркадията на виртуалната реалност. Петър Краевски е автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза. ... |
|
|
Животът е дихание и остава в пространството за белег на съществуване, като целувка в цветята и въздуха, а водата го мие и вгражда в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в окото на слънцето и пара в океана на пространството. Започвам оттам, където е забит стволът на родителите ми. Това е вулкан от възприятия, от минало и бъдеще. Живея навсякъде, срещам се със себе си, каквато съм била, каквато съм сега, надвесена над своята бездна, самата аз бездна и неизбродимо време. Чувствам се като вселена сред вселените и безгранична енергия. Дори в най-безсилните си моменти живея със силата на продължението и ... |
|
|
Астрологична любовна тактика на Яна Шарана. ... Щом в момента четете този текст, значи книгата ви е заинтригувала. Вероятно сте я прелистили набързо и сега се чудите какво е това - епистоларен сборник, учебник по астрология, женска изповед или просто ексцентрична измишльотина? Ако разбирате от астрология, ще откриете, че звездите могат да обясняват, да подреждат, да придават смисъл - и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако пък сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие. "Писма от тигана& ... |
