"Ангел Игов насочва перото си към един от най-травматичните периоди в най-новата ни история: преврата на 9 септември 1944 и последвалите политически репресии. Той изследва патологичната трансформация на личността, озовала се случайно в епицентъра на терора и приела да стане негов инструмент. Под маската на идеологията избуяват комплекси, фобии и нездрави амбиции, които се превръщат във фактор, решаващ човешки съдби. В оригиналната наративна техника се преплитат класическият разказ и гласът на своеобразен хор от наблюдатели- обикновени хора от краен софийски квартал. Чужди на политическата демагогия, цинични към ... |
|
|
"Не всичко, което чух, записах, не всичко което написах, чух. Така схващам разликата между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които на следващите страници разказват за себе си, те са пределно мощни. Откъде извира тази мощ обаче, ако си решил да не тълкуваш вещо, а да се довериш, очакваш да разбереш, когато гласовете се залутат търсещо между баирите от бръчки и пристрастия, снишени до приятелски шепот. Силно ме блазни желанието да се нарека техен приятел, но било злоупотреба с дълбокия смисъл на древната мъдрост - "Кажи ми кои са приятелите ти..." - би било провинциално ... |
|
|
Всяка шеста двойка има репродуктивни проблеми. ... Авторът на "Самоубийци", "Сънища", "Ноември" и "Несподелено" и сценарист на филма "Никой" - провокира с новата си книга, която е преведена и на английски език. "Кой може да ти забрани да продължиш себе си? Поне кой друг човек." "Сурогат" е социален роман. Драматична и разтърсваща история за съдбата на една млада жена, изправена пред невъзможността да има свое дете, която се разкъсва между България и ЮАР. Днес това е световен проблем, променил живота и съдбите на много хора. Критикуван, оспорван и ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Този роман е поглед към живота на случайна група от хора събиращи се вечер в парка с техните кучета, чрез който авторът търси отговор на въпроса: гори ли в душата на българина огъня на цивилизацията? Отговорът ще бъде неочакван за много песимисти, отговорът е - да, гори и то по много красив начин! Случайните познанства, се превръщат в участие на живота на другите и в непринудени приятелства. От групичката се отличава сирачето Мими, което израства при баба си в беднотия и износвайки две дънки завършва право, и започва да практикува сред "хиените", като адвокатка в София. Следват ребуси на клиенти, всеки от които ... |
|
|
"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
|
"Някъде другаде" е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след "Ничия". Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. "Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите. Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. "Змия", констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха." Из книгата "Някъде другаде"... ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
|
|
Повестта "Бягство" е първият белетристичен опит на Сими Симов. Това е литературният псевдоним на д-р Симеон Атанасов Симов, на млади години известен още и под името Симеон Атанасов Кържанов. Д-р Симов се прочу с дарението на Националния Архив на своята необятна колекция от древни карти, книги и гравюри, отнасящи се до България. Израз на благодарността на народа за този му високо патриотичен жест стана награждаването му с орден "Стара Планина " I степен, за огромен принос към културното и научно извисяване на нацията."Бягство" е първата книга от поредицата от три романа, написани от д-р Симов. ... |
|
|
"Самота" е от типа книги, които трудно се побират в стилови рамки. Дебютният роман на Мартина Дечевска, позната на читателите с работата си като журналист за "VICE" и "Maxim България", културното предаване на "БНТ" "БунтАРТ" и "bTV Новините", със сигурност ще предизвика силна реакция у всеки читател. Книгата разказва паралелните истории на две млади момичета в два съвършено различни затвора. Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който ѝ поставя нелек избор - със силата на думите си да накара трима души в ... |
