С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са включени три повести и осем разказа на един от най-своеобразните наши белетристи. Творбите му са сякаш психоаналитични етюди на една душа, изгубила равновесие, угнетена от страховити афекти, от някакъв неизясним грях, оплетена от загадъчни двоумения и влечения. Статиите за творчеството на автора са от Г. Константинов и Елка Константинова. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. "Името на ... |
|
Г. П. Стаматов е може би най-сложният и най-неразбраният български писател от края на XIX и началото на XX век, вероятно защото е възприеман само като писател сатирик и защото е оставил свидетелства за личното си отношение към недъзите на обществото, ние го възприемаме единствено като жесток отрицател и безнадежден скептик и песимист. Поведението му, самата му житейска съдба, безконечните му страдания и човешки провали карат критици и историци на литературата да виждат в него крайния негативист и безпощадния изобличител на порядките в следосвобожденското общество. В книгата са поместени избрани разкази на един от най- ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Роман за детството. Не за деца. Дин Ден живее заедно с много други деца в голяма сграда далеч от града. Там малките играят, учат, пеят песнички и правят странни упражнения. И вярват, че един ден майките им ще ги приберат. Дин Ден също вярва. Животът в детската градина е показан през неговия детинско-мъдър и цветист език, чрез неговото разбиране за нещата, които се случват край него. Случайно открил дупка, през която може да подслушва някои от разговорите в кабинета на директорката, той усеща, че нещо тайнствено и непонятно се случва в тяхната детска градина, без да го проумява - научен експеримент. И единственият начин ... |
|
Едрият бизнесмен Здравко Димитров се готви за най-важната вечер в живота си. Фирмата му като октопод е простряла пипалата си навсякъде, а безмилостните му действия са го изстреляли на върха на пирамидата от власт и богатство. В следващите минути предстои триумфално да заяви успеха си над всички в реч пред своите служители и партньори. Но речта събужда нещо в него. От огледалото наблизо се дочува глас, появява се лице и Димитров преживява необичайна среща, която го предизвиква да се потопи в миналото си. Там, където безчувственият сега бизнесмен е живял бурно и истински. Там, където е говорил неспирно на колоритен ... |
|
Какво бихте направили, ако попаднете в света на миналото си, но не за да повторите изживяното, а да го пренапишете по ваше желание? Щяхте ли да се възползвате и да останете там? Незнайни сили сбъдват случайно изречената от Елизабет мечта да се върне към времето, когато е била тийнейджърка, за да се запознае със своя любовник Борис, преди да е срещнал настоящата си съпруга. Но преди да пресече пътя му, ѝ се налага да се изправи пред семейството, в което е израснала, и да погледне към него и с предишните, и с нови очи. Не само пред огледалото тя ще се запознае отново и със самата себе си. В живота на героинята ще ... |
|
Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
"Гротеската не е хапка за всяка уста и по тази причина само хора с вродено чувство за хумор я преглъщат с наслада." Илия Кадинов "Кривогледов беше широкоскроена душа. Тази широта се дължеше най-вече на неговите възгледи и на кройката, с която бе отмерен още на небето. И рече Бог: "Да бъде Кривогледов!" и така той се пръкна на небето. Имаше върховен Божествен промисъл, вложен в тази небесна твар, но този промисъл тепърва щеше да се прояви. Кривогледов беше много нещастен от факта, че очите му се разминаваха, с което се различаваше от всички останали ангели на небето." Из книгата ... |
|
Тайни технологии, зашифровани като реклама на кафе, прикрита като приключенски роман."Ако допреди миг беше с част от съзнанието си, сега беше с цялото съзнание. Не своето, изобщо цялото си съзнание във вселената. Мястото беше отвъд материалния свят и енергията се подчиняваше на различни закони. Подчиняваше се на него. Можеше ли да призове всеки образ и всеки дух на всяко същество, живяло сега, в миналото или в бъдещето. На един миг внимание бяха всички духовни учители, всички мъдреци и бележити умове. Можеше да запази съзнанието отделно или да го слее с техните. Можеше да призове всяко време и място просто така, ... |
|
"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |