Съставителство и редакция: Иван Радев. ... Предлаганото скромно томче, макар и с известно закъснение, излиза по повод 90 години от рождението на писателя Йордан Вълчев. След смъртта си Йордан Вълчев остави богат архив, в който значително място заемат непубликуваните му ръкописи. Сред тях е и внушителна поредица от започнати и завършени разкази, повести, очерци, пътеписи, свитъци от рода на Стари бракувани разкази. 1949 - 1954 и други. В книгата е дадена публичност на четири повествования, обединени под знака на метафората добруджански елегии. ... |
|
"Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят - светът, в който оцеляването е въпрос на смелост." Росен Карамфилов "Това е роман откровение, роман мост, роман полет. Той просто е другото лице на любовта, противоотрова на болката, този текст е необятна територия на свободния дух. Този роман подарява живот!" Здравка Евтимова "Чета " ... |
|
Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази "Смърт до насита" (1998), "Зеницата на Бога" (2007) и "Стъпки по ръба на месечината" (2008), както и на романите "Нероденият" (2009), "Леговището на тъгата" (2010), "Зверо sapiens" (2011), "Петнайсетият камък" (2012), "Безкрайната точка" (2013) и "Ключовете от Рая" (2014). Миналата година излиза и сборникът с пиеси "Недокоснати пиеси". "Кое е истинското? Мисълта, реалността, въображението? Къде се пресичат и как ни променят... Такива въпроси задават разказите от сборника ... |
|
В книгата са събрани три от най-вълнуващите произведения на известната писателка - "Докато смъртта ни раздели", "Кратката вечност на Алма М." и "Флориада". С всяка новела, Леа Коен ни въвежда в тайнствения свят на любовната интимност, на най-съкровените изживявания в любовта, които дори смъртта не може да покруси. През годините, емблематичните разкази се радват на голям читателски интерес и са преиздавани няколко пъти, но за първи път са обединени в едно издание. "Докато смъртта ни раздели" е автофикция, която писателката е посветила на любим мъж, покосен внезапно от смъртта." ... |
|
"Портрет на поета като млад" е третият роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго", който ни връща в една привидно отминала епоха, когато изящното бе вредно, а духовното – насила пъхано в калъпа на чужди нам практики. Тази книга е болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост, в които се отразяваха мечтите и любовите ни. Тя е и своеобразно отмъщение за смазваните ни, но все пак оцелели чувства. Написан с покъртителен поетичен език – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът е последната картина от триптиха на Славов, нямащ аналог в родната ни литература. "Точно в ... |
|
Съдбите на няколко души, преплетени една в друга в Гордиев възел – и няма разсичане, само задушаващо затягане, докато в един момент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо... Драматичен и разтърсващ, романът в ръцете ви е изтъкан от много различни нишки – жестоката, но неизбежна участ на Ана и нейния любим – пелтека Илия; болката на осиновения им син Даниел, който освен душевните, трябва да понесе и физически травми; странният луд Мутия, на когото е отказано всичко на този свят; просякът Спартак, свързан по странен начин с огъня; Мая, отказала се от детето си и загубила себе си с него; лъчите ... |
|
Свирепо ще те търся, налазил твоето подкожие... ... Книгата, която из основи преобърна представите на стотици читатели и превърна четенето в страстно обсебване и екстремна игра с възприятията. Свирепа, прелестна, кървава, любовна и мистична мозайка от текстове, която ще изгради мост към Отвъдните светове. Думите, които могат да променят пространството и времето. Страниците, в които има вплетени молитви, заклинания и проклятия. Книгата, която има съзнание. Дневниците на един от най-мистичните персонажи от хитовата трилогия "Рай" - ексклузивно издание с нов дизайн и допълнителни страници. Радослав Гизгинджиев ... |
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
Александър Христов е роден в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и творческо писане в СУ "Климент Охридски". Негови разкази са публикувани в печатни и електронни медии. Носител е на няколко литературни награди, последната от които е националната литературна награда "Тодор Влайков" от 2012 г. за новелата "Африка". Често художественият ритъм в разказите на Александър Христов бива разлюляван от подмолни тактове и гласове. Сякаш (в училището на живота) в следобедния час по музика ученикът с най-слабия слух и силния глас, е злото, понякога то е комическо мъничко, друг ... |
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |