"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
|
Това е една разтърсваща, истинска история. Една жена, смазана от събития и обстоятелства, намира силите да се съпротиви. През множество премеждия излиза на правия път. Задава си вечните въпроси на човешката душа и намира отговорите им. Повечето хора не преживяват чак такива прииключения в живота си. Но въпросите не са по-различни - и днес, и в миналото, и в бъдещето, Отговорите също."Някога, когато не познавах Бога, търсех най-доброто за себе си - както го разбирах. Случи се обаче, че намерих нещо много повече. Нещо, което не можех дори да си пожелая, защото не знаех, че го има. Намерих Него..." Екатерина Цанева ... |
|
|
Илюстрации: Мая Лилова и Бела Лилова. ... Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота. Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете - ще си помислите, че лаят. Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки ... |
|
|
Изданието е илюстрирано. ... Тази книга проследява малка част от чудните пътешествия по суша и море, авантюрите, срещите, разговорите и картините на забележителния холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс (чиито дати на раждане и евентуална смърт остават неизвестни). От нейните страници може да се добие представа за историята и обичаите на Зибовия народ - холандското или по-точно фризийското племе на зибелингите. Съставителят се надява, че въпреки хаоса от верни и неверни твърдения читателят ще изпита удоволствие в минутите, прекарани над зибелингските стихове и зибологическите коментари. Приключенията на Зибо ... |
|
|
"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |
|
|
И смешна, и тъжна родова сага, разказана от един малчуган."Злопатници на Георги Белев е истински шедьовър - късен дебют на роден разказвач, който въпреки отдалечеността си от литературния живот живее в литературата - и като читател, и като писател. Неизвестен досега за литературните среди, Георги Белев би трябвало да направи впечатление със самобитното си повествуване - преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. Това е книга, която ще зарадва много читатели." Доц. д-р Елка Димитрова ... |
|
|
"Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място - в музея на чекпойнт "Чарли". Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена. Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна - тая, дето е във всеки човек и го кара да ... |
|
|
Колекция от 42 разказа на границата на съзнанието и съня. Истории абсурдни, приказни, фантазни, които ще ви отведат в един свят, в който магичното и реалното се преплитат."Сборникът "Когато великани ходеха по земята" въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. Така ярките цветове на фантазията, стремително пробягващи понякога към поетическите внушения, понякога към абсурдното, а понякога към притчата, се поместват във внушителен по своята подредба просторен дом, ... |
|
|
"Незабравими учителю, скъпи приятелю, Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване. Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са ... |
|
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
|
С дъх на море... ... "Морски записи" са уловените частици, мисли, образи, места и ситуации, които са полепнали по пръстите ми. Те разказват за пясък и сол, рибари и дракони, хазяйки и туристи, потъване и изплуване. "Морски записи" са леки и неангажиращи, но често вълнуващи и променливи. И ако им се доверите, поне за кратко "Морски записи" ще ви дадат едно познато чувство. Подобно на онова, което човек изпитва, когато гледа към хоризонта над морето след залез и усеща лекота и в същото време някаква странна мъдрост, без да има каквато и да е реална причина за това. ... |
