"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
"Преди 13 години в Кипър на първи март (Баба Марта) отивам на работа с мартенички. Имах изпратени от България, а и в Лимасол има български магазин, където продават такива и жената, която ги продава, е много мила. Няма да казвам нищо, но едно ходене да поръчам една питка в български ресторант във Виена ме отказа да ходя в българските магазини тук. Не знам какво толкова направих, с какво ги обидих, че говорех на български ли, но минало-заминало и вече не ходя. Та, жената в Лимасол имаше мартенички през цялата година и си бяхме купили по още две. Шефът ми цял ден ме гледа някак любопитно. Не ме пита нищо. На другия ден ... |
|
"Здравейте, скъпи читатели, казвам се Анелия Петрушева. Това е първата ми книга, която е вдъхновена от моя живот. Много се надявам да ви хареса. Сюжетът е изпълнен със ситуации, взаимствани в повечето случаи от действителността. Приятно четене!" Анелия Петрушева ... |
|
"През 2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6% докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. Към 2050 г. нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%. В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. По данни на Европейската статистическа агенция от 2001 г. насам, от страните в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място. " ... |
|
Самодивско биле е художествено-документална повест. Книгата може да се чете като самостоятелна история, но същевременно продължава поредицата, започната от Шепот на знахарки и Чародейски лек. В Самодивско биле доктор Вангелова прави ново проучване. Събира информация за народни предания и поверия. Цялото ѝ изследване е записано като отделни интервюта, които Валерия - Инди взима от знахарката Златица и нейната внучка Севда. Стари поверия и предания за билки и цветя, предания за свещени земи, се представят в записаните интервюта. Знанията на знахарката и внучка ѝ звучат в неповторим стил и изказ. Всеки, който ... |
|
Авторът предлага избрано от своите най-добри постижения в детската литература. Включени са приказки за Странджа - родната планина на писателя; неговите много интересни и четивни спомени от детството и селцето край реката; както и романа "Варненският часовник" за символа, построен от родолюбеца Антон Иванов - спътник на Бенковски. Детската литература върви винаги с илюстрации, затова в сборника творбите са представени с оригиналните илюстрации на Стефан Десподов, Александра Чаушова и Мария Зафиркова. За творбите авторът Любен Петков има награда за детско творчество на името на Петко Р. Славейков. ... |
|
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени. Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел "Тримонциум", в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им. Носталгията към миналото до един ... |
|
Книга втора от поредицата "Географски приказки". ... Любопитната история на ванилията - най-ароматното съкровище на света. Книгата разказва необичайната история на една огромна икономическа и ботаническа загадка, която е липсващият ключ към решаването на близо двехилядигодишен проблем. Той пречи на едно необятно съкровище да достигне до всички хора по Земята. Съкровището всъщност е един от най-любимите продукти на хората и един от най-скъпите, дори и днес. То е най-популярната подправка на света. От незапомнени времена малобройно индианско племе е единственото, което притежава екзотичната стока, без да ... |
|
Сборник с разкази и новели. Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на ... |
|
Първите читатели на тази книга признаха, че им е отнела съня, оставяйки ги будни до късно за няколко нощи. Романът "Резиденцията" е метафора на нашето минало и предлага смело видение за нашето бъдеще. Няма как да ни остави безразлични."Тази история Георги Тенев разказва стремително, разказва я дълбоко, гъсто и вдъхновено - с майсторството на писател, който знае как. И с вярата на човек, който има какво да каже и не се бои да го изрече така, че не просто да бъде чуто, а да отекне." Елена Алексиева "Роман за вечното и актуалното - за вездесъщите социални патологии. Четиво, което ще възнагради ... |
|
Моите няколко хиляди думи. Казват, Лаодзъ записал за началника на граничната застава своите мисли на един свитък с пет хиляди йероглифа и след това напуснал завинаги Китай в неизвестна посока; както ни разказва преданието - възседнал един бивол. И след това никой повече не чул нищо за него. А аз чакам на летището да ме извикат за полета и крилатият кон, който ще ме отнесе далеч от родината, закъснява. И не че някой от охраната или от персонала, или от пътуващите се интересува какво мисля по важните житейски въпроси, но все пак бързам, бързам да ги запиша... За да не става нужда като цар Мидас, още по-митическия герой, ... |