Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
|
"Цял живот се опитвам да разказвам за нещата от живота така, че те да бъдат смислени и красиви. Поне по-леко поносими. Защото баналната действителност - сегашната и тази зад нас - обикновено е грозна и тъжна. Мисля, че една от основните разлики между животните и човека е възможността му да изобразява въображението си. Все едно дали рисува, пее или пише, или пък се преструва на сцената. Човечеството много рядко вижда няколко слънчогледа така, като ги вижда Ван Гог. То не чува птичето сипка така, както го е чул Бетовен. Това са техни версии на строгата, май непроменима или поне неразбираема за нас реалност. Дълбоко ... |
|
|
Сборникът е побрал едни от най-интересните романи на известния писател: "На Странджа баир душата", "Прогнозата", "Мъже без вратовръзки", "Ние, децата на голямата лъжа", "Правилата". Тук е целият Дончо Цончев - такъв, какъвто читателят го е обикнал - актуален и развълнуван, пристрастен към съвременни проблеми и омагьосващ със словото си. "Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние. Ние - вече мъртвите отдавна, - които сега раждаме техните прадядовци, ... |
|
|
Потресаващ разказ за Априлското въстание, започващ с ентусиазма по неговата подготовка, опиянението при избухването му и унинието след кланетата в Перущица и Батак. Яна Язова обрисува образа на Бенковски отдалеч - започва с младежките му и любовни авантюри в Мала Азия. Романът завършва с героичната саможертва на Христо Ботев. Възкръсват кървави събития от нашата история, описани с невероятно познаване и на най-малките детайли, свързани с тях. ... |
|
|
"Катара... такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва да се изживее и да се изплати дългът през вековете.... и после други има, с друга орисия, дет' любовта ги припознава още в люлка, па ги катурва и тук, и там, дорде не вземе всичко, всека сила, и не остави ги без дъх, обаче тия отиват си от света без болка, а другите отиват си горчиви." Из книгата И ето я и вечната тема за избора между редно и нередно, правилно или грешно, но не според нас, а според едно общество, което решава вместо нас. Историите на каракачаните от седемте разказа се преплитат заради древно проклятие, наречено "Катара". ... |
|
|
Осмей първо себе си, и чак тогава - останалият свят! Добронамерена ирония на днешната действителност, на човешките амбиции, претенции и глупост. Романът задължително ще Ви разсмее, а каскадата от комични откровения, сменящи се с бясно темпо, ще Ви накара да четете все повече, и повече! Текстът е лек и остроумен, написан на език, с който ежедневно общуваме. Идиотът в мен е книга за многообразието на делниците ни, погледнати откъм забавната им страна, а смехът в нея ще Ви впечатли повече и от неочаквания финал. Радослав Младенов не за първи път весели своите читатели, а сатиричните му книги и пиеси традиционно се ... |
|
|
Коя е силата, която те кара неуморно да търсиш и непримиримо да копнееш, да съчетаеш дързост с покорство, да останеш буден и да пазиш сърцето си чисто, да носиш надежда и да издигаш мечти, да останеш верен на вярата си, въпреки всичко? Двама млади, бленуващи за своя рожба и бродещи из трънливия път на осиновяването. Неугасващата надежда ги отвежда до първата прегръдка с дълго чаканата рожба, но всеки от родителите е изправен пред кръстопът и трябва да направи своя труден избор при сблъсъка на духовното с материалното. Защото любовта търпи превежда читателя през човешките въжделения и копнежи, близки на всяка душа и ще ... |
|
|
Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството. Моментът, в който ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
