Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано. То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо. Нека не говорим за другите действащи ... |
|
Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
Ася Кулева живее и работи в град Русе. Завършила е българска филология и немска филология във ВТУ "Св. Св. Курил и Методий". Има редица публикации в областта на методиката на преподаване на немски език, автор е на литературно-критически статии върху творчеството на Й. В. Гьоте, М. Булгаков, Е. Станев и други."Една жена търси себе си. Пътува между замята и небето, между ада и рая, между живота и смъртта, между реалния и магическия свят. Василена е цинична и обичаща, незабравяща и опрощаваща, питаща и отговаряща. Тя е част от калейдоскопа с истории за доброто и злото, за Сътворението, за Бога и за дявола. ... |
|
"Инцидент" е история с класическата структура на детективски роман. С една разлика – престъпление няма, поне не в обичайния смисъл на понятието. Един мъж хвърля на една жена ключовете от общия им дом заявявайки, че не иска да я види никога повече. И изчезва. Поведението му е толкова нетипично за него, че вместо да се разгневи, жената се впуска да го търси. След като го намира, в продължение на повече от година се разбулват пластове от тайни и неизказани неща, които никой от нас не би искал да открие за любимите си хора. В хода на историята, мъжът и жената многократно сменят позицията на насилник и жертва, докато ... |
|
"Своята мрежа тези толкова различни (и толкова много!) на пръв поглед жени плетат с една от най-крехките и същевременно една от най-устойчивите материи: с гласовете си...""Текстът говори за универсалността на изкуството да бъдеш жена. Това подсказва, че има потенциална широка публика, без да е предприемал някакъв излишен флирт с нея". Борис Минков ... |
|
Александра Владимирова е родена през „далечната” 1993 година, навръх Великден. Завършила е СУ "Ген. Вл. Стойчев", с профил тенис. Тренирала е в школата на ЦСКА. "Станислав моя любов" е първият ѝ роман, който не е обикновен скайп роман, а отчаян опит за човешко споделяне и съчувствие, копнеж за любов и приятелство в един самотен и увълчен свят, в който уви, диалог не се получава. Драмата прозира между редовете, наднича от личицата на смешните емотикони, превръща се в метафора на бездуховното съвремие така, както диалогът прераства в монолог-размисъл за двойнствеността на човешката природа, за ... |
|
Книгата е богато илюстрирана с цветни рисунки. ... Легендата ни пренася в онзи детски, вълшебен свят, който малко възрастни пазят в себе си. Това е една приказка за всички, които вярват в любовта. Разказана и нарисувана приказка. Криволичещата пътека от думи и рисунки неусетно ни повежда в лабиринта на магическата реалност. Забравени врати в сърцето започват да се отварят към един свят, в който всичко е възможно: да прескачаш от връх на връх, да водиш мъдри разговори с орел, да пиеш драконова кръв, да летиш... Едно вълнуващо пътешествие! „Прочетох "Легенда за любовта" на един дъх и това не е клише, нито ... |
|
Анабел е успяла жена, която провокира и се оставя да бъде провокирана. Тя се носи в живота с лекота. Но дали чувствата, които някога е заключила в лабиринта на душата си не са оставили отпечатъка си върху нея? Амстердам, Ван Гог, „Слънчогледите” са реперите по пътя към катарзиса на героинята. Ирина Папанчева, авторката на лиричната повест „Почти интимно”, в „Анабел” ни пренася в живота на млада жена минала през младежките си увлечения, любовта към живописта и баща си, за да стигне до административната кариера, която и дава власт над живота и, докато едно пътуване и няколко срещи я връщат към истинските за нея неща... ... |
|
В новия си - тринайсети - роман известната писателка Донка Петрунова, проследява бурната история на една жена, която има куража да приема предизвикателствата на съдбата. Появата на мъж в живота ѝ възкресява момичето в нея, разпалва и вечната човешка жажда за нежност, внимание и любов. Възможно ли е "Светът да е за двама", както се пее в популярната песен, във време на съдбовните конфликти: кариера-семейство, пари-морал, свобода-обвързаност? Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Дъфи живееше от една година в Париж когато срещна Мари-Пол. Хареса я веднага защото беше едра, дългунеста и приличаше на американка. Френските жени не бяха по вкуса на тексасеца. Двамата танцуваха рок-енд-рол на купон в Латинския квартал, където бяха попаднали случайно. После, замаяни от алкохола и премятането, се сборичкаха и бързо-бързо се усамотиха в банята за няколко ласки на крак. На другия ден Дъфи се пресели при Мари-Пол и остана там. Дъфи беше тексаски селяндур от Остин и обичаше уискито като роден брат. От ставане до лягане се разтакаваше с бутилки “Бъшмилс”, удряше големи гълтоци, а понякога дори и на сън ... |
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
Една любов, непознаваща пределите на времето. Обречена да се повтаря отново и отново, докато героите загърбят това, което им пречи да бъдат заедно. Средновековна испанска куртизанка и свещеник се срещат отново след векове - тя е независима жена, той - знаменит професор. Дали ще се познаят и как ще свърши историята им този път? Или освен тях са се преродили и онези, които в миналото са им попречили да бъдат щастливи? Наука, религия, езотерика се преплитат в едно, за да дадат отговор на много въпроси, както и да породят нови... Изложба на млад фотограф ни връща назад във времето и разплита началото на една любовна история, ... |