Роман-алегория с привкус на политическа сатира. ... "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана. Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
|
Романът "Обикновена история" е разказ за живота и вълненията на хората по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България от края на ХХ и началото на ХХІ век. Размисли на два типа индивидуалности - тези от категорията на мислещите и другите от групата на вярващите. Една поредица от случки и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често подминаваме, събрана под общото за всички нас определение обикновена история. Йордан Нихризов е роден на 8.Х.1953 г. в гр. Провадия. Израства в гр. Габрово, където завършва средно образование в Априловската гимназия през 1971 г., а през 1978 г. се дипломира като ... |
|
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
|
Роман за живота ни през прехода. ... Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг ... |
|
|
Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите. Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново. В протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си, работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта си в пари, но възмездие ... |
|
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
|
Политически роман ... Тази книга можеше да носи друго заглавие - например "Митове и истини от българската история", Но нямаше да е точно, тъй като старите гърци са превърнали своята история в епос, в който никой не се съмнява - легендите и митовете за техните герои и събития са непоклатими като самата истина. Друго е с малка България, въпреки че и нашата история е на повече от 1300 години. Събирана и фалшифицирана от невежи и предубедени летописци, днес се е стигнало до там, че дори досиетата на комунистическата Държавна сигурност изглеждат по-важни и по-достоверни, сякаш сме нямали над 13 века държава. Все още ... |
|
|
Това е разказ за прехода и за неговите герои - страдалци, наивници, простаци. Независимо от пътя, който поемат, те оставят белязани от калейдоскопа на промените. Но някъде вътре в тях плаче носталгията по синия фургон на разбитите им мечти. В книгата е отразена съдбата на така наречения "малък човек", на героите на прехода - страдалци, наивници, откровени простаци, представят един на вид хаотичен, но всъщност перфектно подреден пъзел на съвременна България. ... |
