"Тези истории визират преживяванията на средностатистическия посттоталитарен българин и неговото поредно трансформиране в периферен човек. Става въпрос за маргинизирането на „малкия гражданин", за отпадането му от „играта" и при демокрацията. Тук дегероизацията се разтваря до болезненост на отделния живот. „Безвремието" на така наречения преход е нарисувано чрез отделни битово-драматични или социални случки, чиято драма превръща трагедията на оцеляването в ирония на битието." Доц. Антоанета Алипиева, литературовед "В центъра на авторовия обектив е травмираният от свободата българин, който ... |
|
|
Антония Колева е културолог с интереси към реториката, историята, антропология на науката. Автор на книгата „Картини на миналото, картини на бъдещето” (2001) – приложни интерпретации върху културата на късния социализъм и прехода. От 2000 г. редактира уеб-сайта Литература плюс култура, http://grosnipelikani.net/. С романа си „Нерешителни имоти” от поредицата за белетристични дебюти „Гамбити” Антония Колева се опитва да достигне до недостъпни за науката места. Покрай привидно деловата сфера на пазара на недвижимо имущество се завихрят разкази за инфлацията и за нарушаването на акционния радиус на човека. Изострят се до ... |
|
|
Ново издание на романа. ... Обяснимо е, че романът, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталитаризма е задушил напълно цветовете на демокрацията, съветският империализъм е удавил националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един писател, който има смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята.Романът на Георги Марков "Покривът", описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за ... |
|
|
Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини. Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. ... |
|
|
"Младият поет (с награда “Южна пролет” за стихосбирката “Ток”) и криминален журналист в програма "Хоризонт" на БНР Стоил Рошкев днес ни изненадва с широкоформатна проза, носеща малко необичайно посвещение: “...на последния наборен войник в Българската армия”. На пръв поглед романът “Жени по китайската стена” е само автобиографичен. Висшист попада в родната казарма, води си дневник, описва абсурдите на това затворено общество, в което социализмът и демокрацията се съизмерват с българския манталитет, идеологическата шизофрения, масовата простотия сред долните етажи на обществото. Рошкев обаче се опитва (и го ... |
|
|
"Сигурно в бъдеще тези ужасни, обидни за цивилизацията събития, ще бъдат изследвани. Ще се избистрят фактите, ще се обобщят данните. Ще се направят военни и политически анализи със съответните изводи. Но това ще бъде поглед върху събитията от птичи полет и от дистанцията на времето. Едва ли някой ще узнае за чувствата и мислите, за страховете и надеждите на бизименния войник, паднал или оцелял случайно в тази мръсна война, както е ставало винаги. Времето избра нас." Петър Семов Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
|
"Дерибеи" е стряскащ роман за властта, за нейната употреба и злоупотреба. Авторът Георги Майоров нашумя с предишните си книги: "Няма връщане", "Ще те открадна" и "Тайните изкушения на кукувицата". Герои на " Дерибеи " са Вандала и Въргала. Те растат до министри, врастват пороците на властта и са сред онези, които съсипват държава и народ. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените. Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов... Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка? Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим? Какво отказва да си спомни паметта? Как ни белязва времето, в което живеем? Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Роман-алегория с привкус на политическа сатира. ... "В нашата древна и високо цивилизована гора всичко започнало от един трап. Някога този трап е бил малък, по-точно - с някакви стандартни за времето си размери, защото е бил най-обикновена варница, изкопана неизвестно от кого, вероятно за строителни нужди, и вероятно по същите причини отдавна изразходвана. Сложна работа е това “патриотизмът” въобще, а когато е в гора - е чудо невиждано! Местностите ни открай време са били христоматия по еклектика. По тази причина и животните, и нравите, и начинът на живот, и гъбите, и жълъдите, и варниците, и дереджето - в това ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
