Български исторически роман. ... "Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на колобрите с ... |
|
В шеста част от епоса Тангра на Токораз Исто един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха варвари. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един варварин щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат ... |
|
Десислава Димова е изкуствовед. Живее в Брюксел и работи в областта на съвременното изкуство като куратор и критик. Завършила е изкуствознание в НХА, специализирала е философия в Мидълсекс, Лондон и е докторант по съвременно изкуство към БАН. "Портрет на художника като млада" е първият й роман. Той се издава като номиниран за наградата на Фондация "Развитие 21". Елисавета Консулова-Вазова е една от първите жени художници в България. Твори в началото на XX век и е сред представителите на българския импресионизъм. В романа на Десислава Димова тя се превръща в прототип на съвременна художничка от XXI век, ... |
|
В пета част от епоса "Тангра" на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки. Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение - трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор - Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане... последният гладиатор. ... |
|
„Уважаеми читатели, Вие държите в ръцете си един роман, който ще ви пренесе в пролетта на 1876 година в китното селце Батак и ще Ви направи невидими свидетели на най - голямото военно престъпление на 19 век, потресло цяла Европа с чудовищната си жестокост, непобираща се в човешките възприятия. Един роман, който трябва да го има във всеки български дом. Роман, който трябва да се прочете от всички - християни, мюсюлмани, юдеи, будисти, атеисти...За да се помни и никога не се повтори тази кървава драма. Да прочетем и преклоним глава пред хилядите жертви на Баташкото клане!“ Николинка Вълкова ... |
|
Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива. Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволяват своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите. За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си. ... |
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
Български исторически роман ... "Тангра" е поредица от исторически романи, в които авторът на "Ятаган и Меч" е разказал българската история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Токораз Исто разкрива езотеричната, скритата, дълбоко пазена в тайна и често премълчавана и манипулирана наша история. Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече „живо слово" или „кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |