Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива. Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволяват своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите. За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си. ... |
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
Български исторически роман ... "Тангра" е поредица от исторически романи, в които авторът на "Ятаган и Меч" е разказал българската история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Токораз Исто разкрива езотеричната, скритата, дълбоко пазена в тайна и често премълчавана и манипулирана наша история. Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече „живо слово" или „кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
Романа пресъздава една забравена история, която разказва за трагизма след загубени каузи на две противоположни идеологии, каузи на две последователни поколения. Една пропусната история от историци и писатели, оживява пред очите на съвременния читател с невероятна динамика на събитията. Годината е 1945—та. В Нормандия дебакират Английски и американски войски. Западния фронт опира в бреговете на Елба. Съветските армии водят ожесточени боеве в Берлин. Започва битката за Райхстага. В същото време в нова след деветосептемврийска България партизани полагат основите на Държавна сигурност. Партизански командир напуска органите ... |
|
Романът "Заради дякона Игнатия" представя интересен поглед върху нашето мислене за Левски: животът и делото му като мяра в ежедневието. Интересно е самото хрумване на авторката – героят на книгата пише сценарий за тържество, посветено на Левски. Това насочва мислите му и разговорите с околните към Апостола. Използвани са много документални текстове, умело вплетени в размислите на героя и в диалозите. Но това не превръща романа в трактат или литературщина. Не е без значение и добре премереното чувство за хумор. Всеки сам търси истината и всеки има своя Левски. За едни – юнак и певец, за други – революционер, ... |
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
"Прокълнатото щастие на леля Ица" е семейна хроника, изградена по автобиографични данни. Действието се развива в рамките на година и половина след унгарската революция от 1956, ала в спомените на героите оживяват четирийсет години обществена история чрез живота на едно семейство и на една жена. Авторът наблюдава епохата през погледа на юношата, пресъздавайки успоредно събитията и противоречивите гледни точки на участниците в тях. Достоверният разказ е наситен с внезапни обрати. С голямо откровение писателят описва разтърсващите страсти, обагряйки с хумор сериозната тема. ... |
|
Роман за времето на цар Иван Александър. ... С напрегнатия си сюжет, изваяните образи и неповторимия си език Опустошение ни потапя в една от най-драматичните епохи в българската история. Времето на цар Иван Александър - българските книжовници създават блестяща култура, но тъмни облаци надвисват над България. Царството се разяжда неудържимо, османски орди опустошават граничните му райони, а царят се отдава на страстите си. Всеки в двореца мисли само за своето благополучие. Най-знатните боляри се обособяват като отделни владетели, а безмълвният народ губи своите упования. Младият болярин Братан се отправя към Търновград, ... |
|
Михаил Кръстев над 10 години събира документален материал и пише трилогията "Виното на надеждите" ("Опрощението" - книга първа и "Лечителя" - книга втора излизат през 2001 г. в издателство "ЛИК", София). ИК "Жанет 45" ви предлага последната, трета книга - "Окото на светеца"."Съвсем не случайно точно край древната перущенска черква, арена на трагическите събития от паметната 1876 г., Лечителя – един от основните герои на трилогията – провижда, че истинското освобождение идва не с оръжие и насилие, а чрез разбирателство, обединение и изграждане на общи ... |
|
"Пурпур" е исторически роман, посветен на големия византийски философ от XI век Михаил Псел. Идеи, почерпени от платониците, изтънчен разврат и типични византийски заговори, ослепени византийски патриции и кървави сблъсъци на тълпите в Константинопол - всичко това се преплита в романа "Пурпур", за да изгради сложен образ на човек, превърнал се едновременно в жертва и палач. Михаил Псел - философ и учен, е изцяло подвластен на пурпура, който във Византия е символ на императорската власт. Талантлив, но много често безскрупулен и покварен, той на практика дълги години командва византийския двор, въздига ... |
|
Главният герой на Изход е Авитохол, който както пише в Именника на българските царе "живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем." Авитохол казва "Аз ще храня и управлявам и гледам над този свят. Там няма да има, докато аз съм Цар, нито студен, нито горещ вятър, нито бедствия, нито смърт." В романите Синовете на планината, Заветът на кана и Между светлината и мрака възкръсват нашите предци няколко века преди новата ера. Авторът е използвал много източници и историческа литература. Книга четвърта от поредицата исторически романи Заветът на кана на издателство Фрувег-ПЗП. Христо ... |