Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
"За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо друго на сцената, освен това пламтящо кълбо от цвят, линии и неравномерно прекъсвани движения. Ако някой е виждал жар-птица, сигурно е изглеждала така. Сега тя беше в ръцете на Анжела. По-късно, когато вече я познавах, непрекъснато търсех някой, който да ми "превежда& ... |
|
"Роден е в град Ресен на 19 януари 1879 г., тогава в Турция, сега в Република Македония. Цялото му име е Симеон Трайчев Радев. Има двама братя (Владимир и Христо) и пет сестри. Нека поясня: Ресен в онова време е забележително селище, за него са писали чуждестранни пътешественици: например френският учен Ами Буе (1836 - 1838), руснакът Виктор Григорович (1844 - 1845), австриецът И. Г. Хан (1863). В статистика от 1900 г. е отбелязано, че населението на града включва 2400 българи, 800 българомохамедани, 30 турци, 300 арнаути-мохамедани, 570 власи и 350 цигани. В село до Ресен е роден и чаровният Трайко Китанчев (1858 - ... |
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
В това издание на "Моите съвременници" са възстановени текстовете по оригиналните ръкописи и редакторските бележки на самия Стилиян Чилингиров. "Мемоарите ще попълнят сериозна празнота в българската литературна история – с факти и впечатленията на съвременника, ще покажат механизмите на работа на цензурата от 50-те години на ХХ в., но най-вече ще допълнят с нови детайли представите и знанията ни за "последния възрожденец" Стилиян Чилингиров."Румяна Пенчева ... |
|
Книгата включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ "Иван Вазов" - Пловдив. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Нейните книги са повече от хубави. Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното ... |
|
Едва ли има друг български културен деятел, който като Стилиян Чилингиров толкова автентично, подробно и с удивително чувство за историчност да е документирал своите впечатления за съвременници и събитията, на които е бил свидетел. Съхранени са десетки тетрадки от по няколкостотин страници с негови дневници, онасловени "Моите делници", и почти още толкова страници с мемоари на писателя. Липсват излишни битови подробности – Чилингиров не ни е предоставил възможността да разберем в житейски план какви събития са сполетявали него и семейството му. Но пък ни е дал широка панорама на случващото се в обществения ... |
|
Живот и творчество (1880-1937). ... "Летопис на неговия живот и творчество. 1880-1937" е цялостен и завършен портрет на писателя, изграден върху съхранилото се в паметта на съвременниците и върху приноса на литературната критика за утвърждаването му като национален и европейски писател. Летописът е труден жанр и не само заради обема на периодичните издания, излизащи през четирите десетилетия, но и заради затрудненията, свързани с тяхното издирване и степента на годността им за ползване. А Йордан Йовков го е заслужил, защото сътвореното от него е резултат от колосален труд. И затова то е така съвършено, че сме ... |
|
Романът е преведен на над 40 езика. ... Франсис Мейс винаги е обичала къщите. "Под небето на Тоскана" описва приключенията на авторката, която решава да си купи къща в Тоскана. Свикнала с американския начин на живот, Франсис е удивена колко различен е живота в Италия, колко по-спокоен и пълноценен е той. Запленена от старата 200 годишна къща, авторката се заема да я реставрира, да възстанови отдавна запустелите лозя и маслинови градини. Тежкият труд не ѝ тежи, защото е заобиколена от невероятна красота, съседите ѝ са гостоприемни и дружелюбни, а животът в Тоскана е истинска идилия. Емоционално и ... |
|
"Ти си следващият! Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие?... Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина." С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга извън ... |
|
"Автентичният д-р Кръстьо Кръстев" е поредната книга на покойния вече Здравко Дафинов, посветена на документални изследвания на най-видните представители на литературата и литературната критика на България в началото на двадесети век. Тя разглежда както творчеството, така и живота на родоначалника на българската литературна критика. Книгата съдържа богат снимков архив, сред чиито фотографии могат да се видят д-р Кръстев и Стоян Михайловски със съпругите си, Кръстев със свои студенти, великата четворка - кръгът "Мисъл", и др. Здравко Дафинов (1913 – 2008) е роден в град Враца. Първоначално следва ... |
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |