Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
|
|
Здравко Здравески е роден през 1964 г. в Прилеп, Македония. Отрано осъзнава българския си произход и активно участва във възстановяването на ВМРО. През 1998 г., при правителството на Любчо Георгиевски, постъпва на работа в МВР. Той е един от основателите на спецчастите „Лъвове“, където е назначен за командир на бойна единица и взима участие във войната срещу албанските терористи в Македония. След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията, а семейството му е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и фарсов съдебен процес го вкарват в ... |
|
|
Представени от Недялко и Чавдар Йорданови ... "Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов. Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене. Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. ... |
|
|
"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване. "На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ... |
|
|
Дневник на свещеник Иван Дочев ... Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски.Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към ... |
|
|
В тази книга са събрани житейските разкази на историците от випуск {{~}}81 на Софийския университет - един изключителен курс. Изключително добър според преподаватели, изключително успешен според колеги, изключително „готин" в своите си представи и спомени. Дали защото на България са били най-необходими историци в нейната 1300-годишнина, или поради смяна на поколения в професията, почти всички са се реализирали в своята специалност, а онези, които са преминали в други сфери, продължават да се чувстват формирани от историческото си образование и са свързани с историческата професия. Тази книга е приятелско намигане към ... |
|
|
Кой е Коста Тодоров? Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... "Руският народ има дълга традиция на управление от силни царе", възвестява президентът Путин... И Сталин бе силен цар. В идеологически план Путин игра с финес, видоизменяйки осъждането на Ленин в пълзяща реабилитация на Сталин, превърнал се най-вече заради борбата срещу нацизма в олицетворение на реда и сигурността на империята днес. Ленин бе символ на комунистическата идеология. Сталин символизира великолепието на царете, на Вечната Русия. Да се погребе Ленин. ... |
|
|
"Разузнаването като професия има чисто състезателен характер - в смисъл, че успехите му по стойност са равни на олимпийски и световни победи. Липсва обаче класирането по медали, както и славата, полята с шампанско върху почетната стълбица под разветите национални знамена. Най-често наградата е няколко грама олово в сърцето или забравата. Но убийството не е в нашия занаят, водещ е интелектът. А той е продукт на много знания." Във втората книга от поредицата "Не за себе си" Петър Христозов разказва главно за задачите си в България, свързани с научно-техническото разузнаване, за използването на ... |
|
|
На 6. декември 1878 г. в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият кръстник - кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве. Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане свещеник, но ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
