Всеки, който се потопи в тези страници, ще открие интересен, искрен и ироничен събеседник, от чийто разказ трудно би се откъснал. Елдар Рязанов е създател на двайсет и три игрални филма, сред които легендарните "Гара за двама", "Жесток романс", "Забравена мелодия за флейта", "Хусарска балада", "Служебен роман", "Пази се от автомобил" и култовият "Ирония на съдбата", превърнал се в хит през 70-те години на миналия век. Именитият творец поднася на почитателите си своеобразен автобиографичен отчет, ретроспективен поглед към XX столетие на ярка личност, ... |
|
|
Едва шестнайсетгодишна, Роми Шнайдер е наречена най-хубавото нещо, което Австрия е дала на света заедно с валса. Вечно търсеща, неустойчива, скитаща, самотна, неразбрана, ранима и чувствителна - такава е най-обичаната немскоезична актриса през погледа на германския киновед и културолог Тило Вюдра. "В живота не мога нищо, но на екрана мога всичко". И наистина, от сладникавия и захаросан образ на Сиси, който я преследва като клеймо през целия и жизнен път, та до "Нещата от живота" на Клод Соте, тя умело се превъплъщава в най-различни, противоположни роли - магнетична съблазнителка, проститутка, жертва на ... |
|
|
Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии. За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия. Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
|
|
Това е най-съкровената изповед, която великата Роми Шнайдер прави за житейския и творческия си път. ... Една мрачна дъждовна вечер в Кьолн Роми Шнайдер разказва на журналистката и нейна близка приятелка Алис Шварцер за майка си, също актриса, която е била сред фаворитките на Хитлер, за втория си баща, за лудешката си страстна връзка с Ален Делон, за любовта си с актьори и режисьори, за трагичната съдба на единствения си син. Двете разговарят за любовта и за актьорската професия, за върховете и паденията в бляскавата кариера на Роми. По онова време - през декември 1976 година - тя е отчаяна и разгневена. И в този ... |
|
|
Скандална, непокорна, многократно обсъждана и осъждана Ирен Кривошиева не веднъж е била по страниците на жълтите вестници и таблоидите. Сега за първи път тя разкрива и другата си страна - тази на чувствителна, нежна, ранима и силно обичаща жена. Разкрива я по един изключително интимен начин, споделя най-съкровените си чувства, разказва за емоциите си, не скрива нито радостта, нито тъгата и болката си от преживяното. А в центъра на всичко това е той, Другият. "Заключена в другия" е разказа на Ирен и Николай за тяхната среща, за тяхната любов, за преплитането на техните съдби. Те разказват за себе си от трето ... |
|
|
Съставители: Георги Каприев, Юрий Дачев. ... "Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет - при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното. Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс. ... |
|
|
Андрей Тарковски е едно от най-големите имена не само в руското, но и в световното кино. "Уловеното време" е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново Детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура. Това е и разказ за сложните му отношения с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски ... |
|
|
Пътят на джит кун до е класика сред книгите за бойни изкуства. Тя е синтез на неуморния стремеж на Брус Ли към самоусъвършенстване и търсенето на истината, надскачайки времето, традициите, идеологиите и собствените физически граници. Тази книга е безценен извор на знание за всички, които практикуват някакъв вид бойно изкуство: кунфу, винчун, джит кун до, бокс, кикбокс и др. Преди всичко обаче е ключ към търсенето на себе си и средство за духовно израстване. Целта е му да премахне заблудите, извиненията и оправданията, които ни пречат да погледнем честно дълбоко в себе си и да потърсим път за промяна. "Отделният ... |
|
|
"Книгата представя творчески портрети на изтъкнати български артисти, станали знакови фигури и обичани звезди на киното ни. Това са не просто известни, а любими имена от екрана, които не друг, а безпощадното време е оставило в сърцата на зрителите. Пенчо Ковачев се е постарал и палитрата е наистина пъстра: актьори, които умеят да разсмиват - Калоянчев, Парцалев, Н. Анастасов; да мълчат - Невена Коканова, Катя Паскалева; да мислят - Апостол Карамитев, Георги Черкелов; да действат - Георги Георгиев-Гец, Коста Цонев; да изразяват поколението си - Иван Иванов, Ваня Цветкова; да изгарят - Кирил Варийски, Чочо ... |
|
|
Някъде между живота в България и първо Източна, после обединена Германия, между Балканите и Централна Европа, между утопията и посткапитализма, Димитър Гочев създаваше своя театър. В ничията земя на сцената бе намерил своята земя и там живееше, там ваеше своя свят. Тръгна си направо оттам. В началото на новия сезон през 2013 г. Неочаквано. Dimiter Gotscheff бе на фокус и от България от началото на 90-те години. Когато си говорихме за пристрастието и интензивността, с които е удържан този фокус, констатирахме не без изненада, че ние – всеки от своята камбанария – може би най-системно и аналитично сме следили театралния му ... |
|
|
"В теоретична статия, публикувана преди време в нашия печат, чието заглавие и автор вече съм забравила, срещнах следната мисъл: че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора. Това схващане ме смути и дори по някакъв начин ме разбунтува, а някои по-късни прояви в нашия културен и по-специално театрален живот, не само ми припомниха тази мисъл, но и ме накараха да се замисля над проблеми, които до тогава бях отминавала или просто не бях забелязвала (може би защото по-рано тези явления не бяха така чести). Не! Аз не мога да се съглася, ... |
