Трогателната история на Лео Тимерс бързо завладя сърцата на хиляди читатели и сме сигурни, че ще завладее и вашите сърца. Една история за порастването и за приятелството, за срещите и разделите, за любовта и щастието в малките неща, история за едно дете, което расте, и за любимото му конче. Лео Тимерс рисува тази книга в продължение на две години като експериментира с различни тушове и техники на рисуване, а резултатът е истински зашеметяващ. ... |
|
Били е пчела с амбиции. Тя е умна, ловка и очарователна. Затова, когато се организира Фестивал на талантите, Били веднага се записва. Неин приятел я съветва да скрие крилцата си, понеже някои хора се страхуват от пчели. Но нима е възможно да не летиш, когато си пчела? И дали и най-голямата награда си заслужава, ако не останеш верен на себе си? Весела история за това колко е важно да бъдеш себе си. Илюстрациите в книжката са дело на Алисън Браун. ... |
|
Топла история за обичта между родители и деца. Зебрата Милена с гордост показва, че вече може да брои всичко – тревичките, пеперудите, облачетата, дори райетата по козинката си. Но тогава осъзнава колко голям е светът и колко мъничка е самата тя. За щастие, нейната любяща и мъдра майка ѝ напомня, че сред десетките, стотиците, дори милионите същества една мъничка зебра може да бъде най-важната в нечии очи. Илюстрациите в книжката са дело на Найла Ай. ... |
|
Откъде са се взели планините? Винаги ли са стояли на едно място? Или някога, много-много отдавна ставали да се разходят… например до своите баби и техните великанско вкусни курабийки? И кой местел великанските им крака? Внимание, внимание, приказката потегля! Ходом… Марш! Една класическа приказка за класически мързел. Изящно написана и илюстрирана от Ясен Григоров – в младите му великански години и сега. ... |
|
Откриваме се в книжката и като деца и като родители. През хумора се прокрадва мъдростта, от която да черпят и децата и родителите. Може би родителите малко повече."Аз бих бил съвсем различен като голям и бих се радвал на толкова много неща. Преди всичко бих се радвал, че мога да правя каквото си искам." Из книгата Изданието се посвещава на 100 годишнината от рождението на голямата унгарска писателка Ева Яниковски! Посвещава се и на всички деца, които си спомнят първото издание на "Ако бях голям" преди 50 години! Книжката е с оригиналните илюстрации на Ласло Ребер. ... |
|
Какво е нужно, за да създадете свят? Малката панда иска да построи прекрасен свят. Той ще има свежа, зелена трева, реки и морета с лодки, много дървета, планини и облаци. И градове, и животни. Разбира се, и къща за панди, където ще живее с мама и тати. Това е първата книга от чудната поредица на международно признатия и награждаван датски автор и илюстратор Якоб Мартин Стрид. ... |
|
Венелиса получава подарък за рождения си ден – моливи, за които дори не подозира колко са специални. Заедно с феята Елифея, която оживява от най-красивата ѝ рисунка, малкото момиче се отправя към Света на Фантазиите. Неочаквано към тях се присъединява сестричката на Венелиса – Силви, която е сътворила истинска бъркотия в чудния свят. Трите поемат на приключение, от което двете сестри ще извлекат важни уроци и се сближат още повече. Илюстрациите в книжката са дело на Мила Спасова. Полина Вълчева е родена в Стара Загора на 31.12.1988 г. Завършва езикова гимназия в родния си град, след което се дипломира като ... |
|
Открий кралства, в което причудливата магия управлява земята. В тази очарователна колекция от приказки младите читатели поемат на незабравимо пътешествие, пълно с важни житейски уроци и вълшебно забавление. Тук ще срещнеш вълнуващи истории за смели постъпки, които вдъхват надежда, и за пътя към истинската любов."Драги читателю, сигурно си чувал безброй приказки и легенди. А знаеш ли, че феите от Аксдория не обичат да се пише за тях и че до сега никой не е успявал? Нашата история ни отвежда далеч отвъд замръзналите планини, на малка полянка, цялата покрита с червени рози. Там, казват, се намирало последното фейско ... |
|
Като ерудит и изкуствовед със свой специфичен стил, Николай Райнов представя по оригинален начин световното фолклорно наследство на българския читател. Черпи вдъхновение от приказките на много народи – славянските (български, руски, чешки, сръбски), европейските (английски, френски, испански, немски, скандинавски), източните (китайски, японски, индийски, персийски, арабски), приказките на индианските народи. Неговите преводи не са буквални, а се отличават с красота на изказа и търсене на смисъл отвъд разказаната история. Те отразяват интереса му към психологията на различните народи, към тяхната митология и символи, и ... |
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |