Как да бъдеш истински мъж ... Незнайно как с идването на феминизма, правата на хомосексуалните и различните хитри маркетингови стратегии към края на ХХ в. идентичността на мъжа беше измъкната под носа му. Отнеха ни езика, облеклото, кръчмите, колите, та дори и самочувствието – отнеха ни всичко, жизненоважно за нашата мъжественост. Нямаше да ни кастрират по-ефикасно дори ако ни бяха смазали топките между две тухли. И както в страховита антиутопия, шепа късметлии успяха да се спасят и да продължат да живеят пълноценен живот на истински мъже. Но много повече са онези, които изпитват болка, все едно едва вчера са ги ... |
|
|
Гейл Андерсън - Даргац е сред най-популярните и колоритни съвременни канадски писателки. Още с първата си книга се изявява като зрял творец с находчиво въображение и привлича интереса на критиката и читателите. Тя съчетава разнообразни похвати, за да създаде най-необикновената и същевременно житейски достоверна история. ... |
|
|
Дълго време турската проза беше представяна от мъже, което наложи да се мисли, че писането е мъжка работа. В такава обстановка турската женска проза смело проправи пътя си и успя да се наложи категорично и по интересен начин. Новаторските търсения от 60-те години на миналия век в турската проза прозират и в творчеството на писателките от 90-те, обуславяйки развоя на тематичното амплоа и установяването на новаторските форми в турската женска проза: промяна във формата, богато разгърнат изказ, майсторско боравене с езиковия компонент, освободени от традицията наративни похвати. Откриването на турската проза към света след ... |
|
|
Владимир Арсениевич е сръбски писател, преводач, редактор и публицист. Редактор и съосновател на издателство "Ремое". През пролетта на 2007 г. напуска издателството и започва работа в белградския клон на Хърватската издателска групировка "VBZ". "В трюма" е дебютната книга на Владимир Арсениевич. Тя е портрет на едно поколение лишено от перспективи и първият роман, излязъл от утробата на деветдесетте години. Книгата изстрелва своя автор начело на литературните класации и го превръща в най-младия носител на престижната сръбска награда за роман на годината (наградата на сп. "НИН" за ... |
|
|
Романът "Революции" представлява едно пътуване към собствените корени. Поел от детството, разказът скоро се разкъсва, в него се вплитат епизоди от миналото на предците на героя, от идиличния свят на остров Мавриций, отгласи от войната за независимост в Алжир и от драматичните събития в Мексико, индиански легенди и приказки. Бунтът срещу насилието, тревожността и търсенето на собствената идентичност са водещи мотиви в това по юношески сакрално и чувствено проследяване на невидимите жилки, в които текат соковете на живота. ... |
|
|
Нурдане живее в затънтено турско селце. От шестгодишна е с парализирани крака, но пък има златни ръце и притежава рядката дарба да тъче невероятни килими. Славата и се носи из цялата страна. За всяка булка е изключителен късмет да притежава в чеиза и е обречена да остане девица. Животът и се променя, когато в селото пристига лекар и се заема да я излекува. Негов съперник за красивата тъкачка е млад антрополог, дошъл да търси свидетелства за древната фригийска богиня Кибела. Ще загуби ли дарбата си Нурдане или е под закрилата на богинята? ... |
|
|
Надин дьо Ротшилд e родена на 18 април 1932 г. в Сен-Кантен, работнически квартал на Париж. Тя се гордее с произхода си: баща и е монтьор в завод. От детството си се отличава със своята непринуденост и чувство за хумор. Между 1952 и 1962 г. тя играе в поредица филми (под псевдонима Надин Талие). Оттогава поддържа връзки с някои звезди на френското и световното кино (за някои от тях разказва в книгата). През 1962 г. се омъжва за Барон Едмон дьо Ротшилд (1926-1997) и влиза в най-влиятелните международни политически и финансови среди. В книгата си "Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем" баронесата ... |
|
|
Второ преработено издание с рисунки на автора. ... В началото на 60- те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да ѝ изпрати по самолет живо магаре. И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума. Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество. И една нова любов с твърде драматичен край. Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник. Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси. Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време. ... |
|
|
Най-продаваният роман в Русия, който се превърна и в световно събитие. Младият автор Сергей Минаев стана световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него неотдавна се появи на първа страница на “Таймс”. Романът "Духless" е нещо ново и различно. Такъв роман досега не сте чели. Заглавието му (съчетание от славянската дума дух и английския суфикс less, който означава отсъствие на нещо) може да се преведе като “бездуховност”. Книгата представя ултра-материалистичния живот на новия елит. Главният герой е млад московски топмениджър – търговски ... |
|
|
"По пътя към един приятел" започва сензационно. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира голямо кръстовище в Осло. Телевизионен екип проследява бягството му и показва опустошенията след него. Краят на сензационната новина е началото на житейския път на Вилгот. Неговият слон е избягал и препречва движението. За да разберем как слон се е озовал в някогашно имение, Вилгот ни разказва за детството си. Читателят непрекъснато усеща, че ще се случи нещо изключително драматично, подозира какво, но научава едва с последния ред. Книгата е необичайна и силна, защото събужда чувства като: гняв, копнеж, любов, но дори когато ... |
|
|
"Хората идват и чукат на вратата ми - доста народ наистина - и ми казват, че "Записки на стария мръсник" ги възбуждат. Един бродяга ми мъкне някакъв циганин и жена му и ние си лафим, плямпаме глупости, поркаме си до среднощ. Телефонистка от международните линии от Нюбърг, Ню Йорк, ми праща пари. Иска да спра да пия бира и да се храня добре. Получавам писмо от някакъв смахнат, който се подписва "Крал Артур" и живее на "Вайн Стрийт" в Холивуд и му се ще да ми помага за колонката. Един доктор чука на вратата ми: "Чета вашата колонка и мисля, че мога да ви помогна. Работил съм като ... |
|
|
"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... ... |
