Албум с истории е една от забележителните творби на съвременната кипърска литература. Удостоена е с Държавната награда на Кипър и с Европейската награда за литература. Полифоничен по своята структура, в романа се преплитат истории за любов, смърт, загуба, война, бежанци и емигранти; стари и нови истории, на гръцки език и на кипърски диалект. Допълнени са с цитати от вестници, рецепти, детски рисунки, фолклорни песни, стихотворения и множество фотографии от семейни албуми, за да се създаде една постмодерна амалгама от текстуални и визуални внушения. Понякога историите се застъпват и читателят е озадачен: къде свършва ... |
|
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя. Докато по-младата трансцендентна версия на Яна блуждае из града, преживява странни случки и търси пътя към дома, двайсет и четири годишната Яна в Прага следва японистика, бори се за стипендия в Токио и си блъска главата над превода на един японски разказ. Съдбата на автора му, почти забравения писател Кавашита, има върху бъдещите събития по-голямо влияние, отколкото ... |
|
Една година Солженицин прекарва в московски затвор, а след това е преместен в Марфино - специализиран затвор край столицата, където математици, физици и други учени извършват секретни научни изследвания. Много по-късно Солженицин ще каже, че дипломата по математика на практика е спасила живота му, тъй като условията в Марфинския затвор били несравнимо по-добри, отколкото другаде. От Марфино Солженицин е преместен в Казахстан, в лагер за политически затворници, където му откриват рак на стомаха. Смятат го за обречен, но след освобождаването му на 5 март 1953 г. (деня на смъртта на Сталин) Солженицин преминава успешна ... |
|
Истината расте като аспержи дълбоко долу и само една част е вкусна. Обществеността много лесно взема решение за задължително водене на кучетата с каишки или намордници, ако някое дете бъде убито от ловно куче, драстично се засилват законовите мерки за отглеждане на ловни кучета след нещастието. Майките кукувици обаче не се поставят в графата на общественоопасните, престъпленията им към собствените деца излизат наяве едва когато са прекалили неимоверно. И винаги се говори за отделния случай, всяко престъпление се води като изключение. "Два типа творци: такива, които се заселват в рани, и такива, които се заселват в ... |
|
Последният роман на Даниел Гьоч излиза на немски език под заглавието "Сърце от пясък", въпреки намерението на автора той да носи името "Езичници". Както в повечето му романи и тук се преплитат политическо-философски въпроси с индивидуални дилеми, породени в процеса на глобализацията, при срещата с другостта. "Езичници" е парабола за израждането на утопиите или за мигащата червена лампичка на фашизма, възраждащ и възпроизвеждащ се от страха, захранващ се от недемократичните системи. Страх витае и в бежанския лагер, намиращ се някъде в Западна Сахара. Въпреки присъствието на международни ... |
|
"Анежка" е болезнен поглед към взаимоотношенията между майка и дъщеря, разрушени още от самото начало. Образована и със самочувствие, Юлие не може да има деца, биологичният часовник тиктака, а и вече трудно може да се включи в осиновителна програма. Анежка, русокосата кукличка с плитки, постепенно се превръща в непостижима мечта. Отчаяната Юлие обаче иска дете на всяка цена. Тя успява да заобиколи закона и да се сдобие с Агнес - нежелано ромско момиченце. Мечтаейки за бебето Анежка, Юлие се прибира у дома объркана от своите собствени предразсъдъци и тези на обществото. Започва да лъже. Първо останалите, после и ... |
|
Голи в реката на живота. Едно горещо лято, Берлин и полуопитомената планина някъде на чешко-германската граница. Това са кулисите в действията на петима млади хора, навлизащи в живота на възрастните. Петима млади хора, напълно различни, но все пак близки. Силва е момиче с висока интелигентност, но предпочита да плува в близкото високопланинско езеро, отколкото да ходи на училище. Никлас се подготвя за мечтаната филмова кариера, но се влюбва в приказнокрасивата, ала зависима Евита и вместо на киносцената се озовава на наркосцената на Берлин. Филип също е влюбен, но потъва в спонтанни емоционални изблици и не може да ... |
|
Нежен, крехък и несломим като птиците, които следва, разказът в романа "Последната миграция" е едновременно възторжена ода на нашия заплашен от гибел свят, шеметен порив към свобода и увлекателно четиво за онова, на което сме способни за любимите си хора. Франи Стоун е скиталец по душа. Докато плава по океанските течения и над главата ѝ се реят птичи ята, тя има шанс да забрави за всичко, което е изгубила в живота си. Ала когато узнава, че любимият ѝ вид птици са застрашени от изчезване, Франи престава да скита без посока. Пристига в Гренландия с една-единствена цел: да намери последното ято полярни ... |
|
Един роман за болката от загубата и малките моменти, които притежават силата да ни върнат обратно към живота."Красотата и силата на романа са в онова напоително потъване в болката, в автентичността на преживяването, в способността да вкараш жестоката трагедия на един човешки живот в детайла на почти незабележимата реакция или обрания жест." Невена Дишлиева-Кръстева, редактор на българското издание "Поразителен. Този роман ни учи, че не съществуват обикновени жени, няма обикновени животи." Irish Independent "Забележителна в своята сдържаност книга за една жена, която се отърсва от скръбта и ... |
|
"Времето ни заедно започва, скъпи ми читателю. Сигурно тези мои листове за теб са чупливо ковчеже със съкровище, което трябва да отвориш много внимателно. Сигурно ще ги разкъсаш или ще ги изгориш - така става с думите." Маргарет Атууд В ръцете си държиш опасно оръжие, заредено с тайните на три жени от Галаад. Те ще рискуват живота си за теб. За всички нас. Преди да влезеш в техния свят, имай предвид тези мисли: Знанието е сила и историята не се повтаря, а се римува. Книгата е носител на наградата "Букър" за 2019 г. ... |
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
Ние живеем в уникално време. След тази криза светът няма да бъде същият. Много неща, на които сме разчитали, вече ги няма - какъвто и да е мирогледът ни, каквато и да е вярата ни. Пандемията от коронавируса и последствията от нея създават объркване и несигурност. Какво да мислим за всичко това и как да се справим с него? В тази малка, но задълбочена книга един оксфордски професор разсъждава за коронавируса от позицията на различни мирогледи и показва, че християнството не само помага да го разберем, но и ни предлага реална надежда. "Ние живеем в уникално време. Като че ли настъпва нова ера в историята на човечеството. ... |