Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари, втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
|
|
За какво са нужни на човека криле? Може би за да се издигне над делника, над болката и да разбере какво е надежда и свобода. Историята на двете героини в този роман – робиня и господарка, започва, когато те са още деца, и продължава трийсет и пет години. В социално отношение ги дели пропаст, но съдбите им са свързани – заедно те преживяват предателство, разбити мечти, нещастна любов. И заедно стават по-силни, по-уверени, по-независими. Вдъхновена от историческите фигури на Сара и Анджелина Гримки от Южна Каролина, едни от първите жени, които се борят за отмяна на робството и за правата на жените, Сю Монк Кид създава живи ... |
|
|
Джеймс Солтър "може да ви разбие сърцето само с едно изречение". ... За този роман важи правилото на студената вода - за да го усетиш, трябва да се гмурнеш в него. Тук няма шеметно действие, което да те завърти във вихрушката си, няма резки сюжетни обрати, няма цял легион герои с имена, които трудно ще запомниш. Има само чувства, чувственост, еротика, любов, обреченост, осветени така, че прогарят като с мощна лупа хартията. Трима души поемат на дълго пътешествие из провинциална Франция, за да открият географията на страстта. Младият американец Филип Дийн, загърбил нехайно щедрите дарове на доброто обществено ... |
|
|
Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години. ... |
|
|
Глава на жена от варовик, 64 cm, изваяна към 1910 - 1912 от Модиляни. Аукционната къща "Кристис", която я регистрира за парижкия си търг от 14 юни 2010 г., оценява творбата на 6 милиона евро. Най-голямото наддаване, извършвано някога във Франция, е именно за тази скулптура: над 43 милиона евро заплаща анонимен за нея! В същия ден Елизабет Барийе е в къщата-музей на Анна Ахматова в Санкт Петербург. В музея тя вижда рисунка с молив. "Още първият поглед може да определи, че става дума за Модиляни. Ахматова от Модиляни. За каква близост свидетелства този ескиз с молив? Приближавам се още. Закачливите кичури ... |
|
|
Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си. ... Приятелите на Линда смятат, че е жена с късмет. Съпругът ѝ финансист продължава да е влюбен в нея след десетгодишен брак. Линда има две прекрасни деца, работи в голям вестник в Женева, прекарва отпуските си на екзотични места и в очите на другите няма никакви проблеми. Но едно интервю с известен писател променя всичко. "Нямам ни най-малък интерес да бъда щастлив - предизвикателно заявява той. - Предпочитам да живея със страст, което е опасно, защото никога не знаеш какво ще се случи в следващия момент!". Тези думи карат Линда да се вгледа в живота ... |
|
|
Житейската етика, която Монтен издига в своя цел, е и естетика - изкуството да се живее красиво. Улавянето на момента става начин да си в света - скромен, естествен, просто и напълно човешки. Абсолютно и почти божествено е умението да проявиш себе си в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън собствените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни. Няма защо да се качваме на кокили, защото и на кокили трябва да ходим със собствените си крака. Даже и на най-високите земни тронове седим на собствения си задник. Най-прекрасен е животът на ... |
|
|
Романът първоначално е написан под заглавието "Цветовете на деня" през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие "Мъжът, който разбираше жените" с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на "съвършената двойка". Романът е преработен под заглавието "Лиричните клоуни" през 1979-а - годината, в която се самоубива Джийн Сибърг... Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение. Ромен Гари (1914 - 1980) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на ... |
|
|
Казвам се Лизи Прейн и съм на петдесет и три години. Въпреки че убих и после изядох съпруга си Джейкъб Прейн в нашата къща в Съри Хилс, смело мога да кажа, че живях добре. Имам си приятел, който ме избави от мен самата и ме научи да се смея. Намерих нови познати. Забавлявах се с готвене, работа в градината, разходки и се наслаждавах на компанията на моето куче. Имам въображение, но имам също и практичен ум. Не се измъчвам и не позволявам мислите за онова, което направих, да ме преследват. "Брак, предателство и един месец незабравимо ядене."Натали Йънг Книгата се предлага с 2 различни, атрактивни корици. Избери ... |
|
|
В поредната си творба Дейвид Ланю разгръща история за любов и приключения, поднесена с щипка хумор и поезия, естествена като дишането. Прескачайки границите на времето и пространството, авторът изгражда паралелни сюжети, в които съвременен Ню Орлиънс и Стара Япония се отразяват по неочакван начин. Това е историята на Мидо, неукротимия поет в зелено, отдаден докрай на екстаза от творчеството и сетивните наслади. Буен и спонтанен, той следва поривите си, излага се на опасности, изследва с любопитство мимолетния свят и изживява пълноценно всеки миг. Този свят е като капчица роса и все пак... ... |
|
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
|
Романът "Обабакоак" е награден с най-високите отличия за художествена литература на Испания, сред които и "Националната награда за литература" с награден фонд 20 хиляди евро. Преведен е на над 30 езика. След "Синът на акордеониста", "Обабакоак" е втората книга на Бернардо Ачага на български език. В нея той е събрал множество кратки и по-дълги разкази, обединени около фиктивното баско селище Обаба, където живее едно твърде шарено общество от разбойници, интелектуалци, пастири, идиоти и същества, създадени на основата на суеверни и митологични истории. Ачага свързва различните разкази ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161
