Пет тоста, пет човека, един живот. ... Разказ за една единствена нощ. Историята на един живот. Ако трябваше да избереш петте най-важни човека, чрез които да обобщиш живота си, кои биха били те? Ако трябваше да вдигнеш тост за всеки един от тях, какво би казал? И какво би научил за себе си, когато всичко е изречено? Това е историята на Морис Ханиган, който, в една съботна юнска вечер, поръчва пет различни питиета в хотел "Рейнсфорд Хаус". С всяко от тях той вдига тост за важен за него човек - за обречения си по-голям брат, за проблемната си балдъза, за дъщерята, която е държал в прегръдките си едва петнадесет ... |
|
|
Четири приказки и една фантастична новела. ... Независимо дали ще ги наречем така, или по някакъв друг начин, произведенията в този сборник са очарователни творения, създадени с кипящо въображение, ерудиция, изтънченост и искрена обич към приказното. Тук има приключения, вълшебства и джин, изпълняващ желания; има дълбоки прозрения за природата на разказването, за случайността и за сексуалността. Смели, увлекателни истории, които ярко демонстрират, че приказките не са само за деца. Антония Сюзън Байът е една от гранд дамите на световната литература. Автор е на романи, най-често с исторически сюжет, на разкази, приказки ... |
|
|
Година след смъртта на Васил Пармаков излизат неговата последна книга и диск с последните записи на "Зона Це" с негово участие."Васил е човек с изключително чувство за форма. Ето, казвам човек, а не музикант. Т.е каквото и да прави - да чете, да пише, да композира, да свири - той има таланта да се опва от формата. Така и усещам неговите "отчаяни" есета. Винаги, винаги съм ги възприемал като опити (есе на френски е опит, нали) да стигне до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака. И това е което най-много ме е разсмивало. И съм му го признавал и приживе и ... |
|
|
Революцията е победена - може би защото е изгубила своя загадъчен лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой на барикадите, е принуден да бяга, при което поставя на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност са по петите му, но това е само част от проблема. Неподходяща любов, банкова тайна, неприятен затворнически опит и един по неволя проведен, но пък успешен атентат, ще го принудят да се изправи срещу самия себе си. Смях и болка, разум и забрава, студ и ад, ирония и отчаяние се преплитат в пътя му към последното скривалище - мястото, откъдето дирижира нощния ... |
|
|
Честно казано, животът на Мади в Лондон не е никак розов. Понеже майка ѝ прекарва по-голямата част от времето си в Гана (но някак успява да контролира цялото ѝ съществуване), Мади се грижи почти изцяло за баща си, който е в напреднал стадий на паркинсонова болест. Шефката ѝ е ужасна, а на работа неизменно е единствената чернокожа на служебните събрания. Когато майка ѝ се завръща от поредното пътуване до Гана, Мади решава да напусне семейното гнездо и най-после да започне самостоятелен живот. Макар и позакъсняла с първите стъпки, тя е готова да се впусне в нови преживявания: намира си ... |
|
|
Кафене Пълнолуние привлича клиенти, които са изгубили своя път: сценаристка, която вече не умее да пише харесвани сценарии, телевизионна продуцентка с ужасен късмет в любовта, филмова звезда, забъркана в ужасен скандал, фризьорка, чиито желания никой не разбира, IT специалист, чийто живот сякаш е целият в бъгове. На това магическо място всички те са принудени да се изправят пред миналото си, за да разберат настоящето си и да погледнат към бъдещето си."Кафене Пълнолуние няма определено постоянно местоположение. Може да се появи насред позната пазарна улица, до спирката в края на железопътна линия или на някой тих ... |
|
|
Разказвачът или разказвачката в Кървава книга не се идентифицира нито като мъж, нито като жена. Израснал/a в швейцарско предградие, сега той/тя живее в Цюрих, освободен/а от тесните рамки на произхода си и чувстващ/а се комфортно в небинарното си тяло и собствената си сексуалност. Но след като баба му/ѝ попада в лапите на деменцията, главният персонаж се сблъсква с белите петна в своето минало. Защо има неща, които са премълчавани в семейството? Защо бабата трудно се разграничава от рано починалата си сестра? Какви тайни стоят зад нежеланието на майката да се говори за всичко това? Не е ли време да се разбие тази ... |
|
|
Сузане Кайзерлинг е вдовица и майка на двама седемнайсетгодишни близнаци, които се стреми да предпази от всички неприятности в живота. Затова тя не се замисля за многото неплатени сметки и вече съществуващите големи дългове, докато в деня, когато синовете ѝ подготвят голямо парти заради едно английско момиче, което харесват, на вратата се появява съдия изпълнител. Така на Сузане ѝ се налага да търси решение, което е доста особено, но може би ще ѝ помогне. Спасението трябва да дойде от Йорге, собственик на мина за чакъл, но не е ясно какъв може да е резултатът. Това е увлекателен разказ за бурни ... |
|
|
Искам да си живея живота не е автобиографичен роман, но изразява концепциите на авторката, относно болките и житейските драми на жена, повлечена против волята си в посока, неприсъща на конвенционалната женска природа, и обременена с тежката съдба да бъде различна от нормалните жени. В класическата литература мъжките и женските образи са носители на безусловна определеност Ромео и Жулита, Хамлет и Офелия, Отело и Дездемона, Дон Кихот и Дулсинея. Съвременната действителност обаче налага много по-задълбочен анализ на сенчестата част на човешкото подсъзнание. Нестабилната анатомия на чувствата е ключът към съдбата на ... |
|
|
Културологът Тео се оказва в странно състояние на безвремие, когато решава да промени отношенията си със съпругата си Анна и сина си Мориц. Заедно с Мориц той предприема пътешествие по маршрута, който бъдещият император Максимилиан II е изминал със слона Сюлейман от Средиземно море до Виена преди векове. Само че баща и син поемат в обратна посока - от Австрия през Южен Тирол към Генуа. Скоро обаче двамата се сблъскват със сериозни проблеми. Привидно изгубен в себе си и отчаян от настоящето, Тео разказва под формата на дневник за пътуването си към прозрението, че именно миналото, спомените и паметта оформят настоящето. ... |
|
|
В мрачна и студена декемврийска нощ в тъмен ъгъл на Пристанището, в един неназован град, трима мъже изгарят жив бездомник. Той се е казвал Себастиан и е имал репутацията на ненадминат разказвач на истории. Павлос, най-младият от тримата извършители, съкрушен от бруталността на престъплението, започва да търси информация за жертвата с надеждата да успокои чувството си за вина. В своето объркване той вярва, че като извади наяве историята на мъртвеца, ще възкреси истинския човек, който е бил. Младежът започва да се скита из улиците и сред многобройните скитници, просяци, проститутки, престъпници и нелегални емигранти открива ... |
|
|
"Идентити е наистина забавен, често дори смразяващо смешен роман. Вероятно дори на нивото на Пол Бийти. В съответствие с това усещане за реални залози и общностен стремеж Санял - в един наистина впечатляващ литературен подвиг - пренася реалния свят в книгата си съвсем буквално. Идентити е сладка и обнадеждаваща, но и критична книга, която с любов отдава почит на мислителите, вдъхновили не само Сарасвати, но и Санял... Ако само си говорехме повече - по-честно и с повече исторически познания - по трудни теми като расизма, предполага книгата, може би ще намерим начин да се разбираме." Сюзан Бернофски, Los Angeles ... |
