Разказани от домашни, диви и екзотични животни. ... Комунизъм - какво е това? Религия? Производител на автомобили? На тези и още редица други въпроси отговарят героите на "Басни за комунизма" - мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва "Легендата за Берлинската стена", котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ - интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало. За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение - и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти ... |
|
Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974 г. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай."Белият тигър" е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил "Букър" в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на "Букър", нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи. Романът показва и двете страни на най-населената държава в ... |
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
"Гущер без опашка" представя на читателите една колкото иронична, толкова и тъжна история за погубването на Испания под ордите на туристите, успоредно с разказа за живота на артиста, отказал се от изкуството, разочарован от меркантилизма, превзел го отвътре. Скрит в апартамента си в Барселона, художникът Антонио Муньос-Роа, разказва историята за бягството, което предприема заедно с Луиса, своята братовчедка, любовница и благодетелка, след като е напуснал със скандал движението на художниците неформалисти, към което е принадлежал и в което се е радвал на голяма популярност и успех. Сам и фрустриран, артистът си ... |
|
След петгодишно отсъствие Ларсен се връща ден в Санта Мария и решава да се качи нагоре по реката до кея Пуерто Астижеро. Така ненадейно той се сдобива с безсмисления пост на генерален директор на "Херемиас Петрус и Сие", запусната корабостроителница, управлявана от разстояние от собственика - Херемиас Петрус. С ентусиазма на осъден на смърт Ларсен поема новия си пост. Като всички останали работници, той изпълнява рутинно задълженията си отгоре-отгоре до момента, в който не е разтърсен от самозаблудата, че славата на "Херемиас Петрус и Сие" може да бъде съживена. Корабостроителницата е ироничен разказ ... |
|
Унискорп Ви представя поредица си „Капризи на съдбата”. Ще Ви напомним за непредвидимостта на живота и за хилядите неочаквани обрати, които често водят до трансформации и също за това, че щастието, а и нещастието са променливи величини. Представяме Ви Олег Рой - модерен руски автор, който знае всичко за капризите на съдбата, а героите му са личности, които често се намират на истински житейски кръстопът или се втурват в живота, за да търсят своя късмет и пътя към щастието. „Свят над пропаст” е модерен психологически роман за любовта, раздялата, търсенето и надеждата. Както и другите книги на Рой, „Свят над пропаст” е ... |
|
"Младостта на Даниело Наниста" е пропит от комунистически носталгии и излъчващ ясно доловимия аромат на една българска роза, училищни тоалетни и дим от различни марки цигари (включително "БТ" и "Родопи"). Романът разказва за "формирането на личността" на Даниело Наниста - един румънски Холдън Кофийлд, за когото така възпяваните от поетите "първа целувка" и "първа любовна нощ" се оказват истински провал. Тази книга наподобява гъста супа, в която плуват пикантни парчета от действителността - от белите акули в Адриатическо море до отрязаният пенис на Джон Уейн Бобит. ... |
|
Третият роман на Алесандро Барико ще ни въведе в началото на миналия век, когато човекът става свидетел на едно ново изобретение, призвано да промени света - автомобила. Неговата поява ще промени представите за скоростта, механиката и модерната техника. И също ще промени хоризонта на човека от бавния ритъм на живот към откриване на нови и непознати неща. Свидетел на тези епохални събития за човечеството е Ултимо Пари, син на беден и обикновен селянин от областта Пиемонте, чийто бащата продава единственото си богатство - двадесет и пет крави, за да превърне обора в гараж. Ултимо е едно момче, което, както го представя ... |
|
Всеки музикант с удоволствие ще потвърди, че един оркестър по всяко време може да се откаже от диригента, но не и от контрабаса. Контрабасът е любима, приятел, враг и пречка по пътя за личностното самоопределяне на главния герой. Творбата е партитура за солист и контрабас, човек и инструмент - истински взрив от комични откровения и лирични отклонения."Написах Контрабасът през лятото на 1980 г. Става дума, наред с разни други неща, за съществуването на човека в стаичката му. При писането се ръководех от собствения си опит, защото и аз прекарвам значителна част от живота си в стаички, които напускам с голямо усилие. ... |
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера". Награда Букър за 2005 г. ... "Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го ... |