Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул: Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си; Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци; Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с ... |
|
Роман в дванайсет епизода. ... Двама протагонисти са обсебени от една необичайна страст към превращения, към идентификация с извършителя и престъпника. Едното превращение е в извършителя на престъплението, за да го разкрие, да предизвика необходимия катарзис в него, да предизвика и съвестта му. Другото превръщение - в извършителя, за да го залови, респективно унищожи. Тези два феномена се превръщат в система на две общества и политики, в готовността на двете общества да манипулират и инструментализират отделната личност в полза на политиката. Възможно ли е един човек да се откаже от собствената си идентичност, за да ... |
|
За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
"Ще бягаш ли с мен?" е вълнуваща приказка, в която се преплитат пътищата и съдбите на деца на съвременен Йерусалим, хванати в клопката на реалността. Те гледат на света около себе си с нестихваща почуда, докато бягат трескаво към себе си и към истинския си живот. Бързите им стъпки отекват из цветните, шумни, осезаеми улици на Йерусалим, в такт с безпокойния бяг на едно куче. Давид Гросман е един от най-четените съвременни израелски автори, удостоен с признанието на критиката - носител е на 12 национални и международни награди за литература и публицистика, но най-вече с признателността на читателите, докоснали ... |
|
Награда за литература на Европейския Съюз 2009 г. ... Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите. Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „ ... |
|
Един мъж излиза на сцената с букет рози в ръка. Започва да говори. Този мъж се казва Сад и е арабин. Вечер продава рози, за да финансира следването си. Омразата на местнитехора така е проникнала в него, че той я обръща към себе си. Вярно е, казва той, аз съм мръсен. Мия си ръцете, но оставам мръсен. Това е вярно. Повишава глас, думите му звучат разпалено, отчаяно. Продължава да говори. Крещи. Крещи за своя живот. ... |
|
Роман-хроника ... Това е роман за изграждането на народната власт в България, и по-точно в Камчийския край. Кооперирането на земята и яростната съпротива срещу него, както и създаването на организирана съпротива от т.нар. "горяни". Тази тема е почти нова за българската художествена литература. Темата за земята и селото винаги е била главна за българина. Защото всичко, което дава селският, а значи истинският живот, е полезно и морално. То е топлата плазма в кръвта на българщината. Почти само в България градът винаги е живял за сметка на селото. Затова умре ли селото, умира и държавата! ... |
|
Чаз Пърони е може би единственият морски биолог на света, който не знае в коя посока тече Гълфстрийм. Той решава да извърши перфектното убийство и на круиза по случай втората годишнина от сватбата им хвърля красивата си жена Джоуи от борда на луксозния кораб „Слънчевата херцогиня“. Само че това невежество в комбинация с факта, че Джоуи е бивш шампион по плуване и щастливата случайност да попадне в океана на изхвърлена от контрабандисти бала първокласна ямайска марихуана, провалят плановете му. Джоуи е спасена от бившето ченге Мик Странахан, ветеран от шест брака с пет сервитьорки и една ТВ продуцентка, който живее сам на ... |
|
"Великолепна книга... изключителна, необикновена, увличаща." "Индепендънт" "Героинята на Бойд, Хоуп Клиъруотър, седи на Бразавил бийч, някъде в постколониална Африка и размишлява за собствения си живот, за далечното и близко минало... Авторът води изкусно нишките на спомена и настоящето, поддържайки напрежението с такова майсторство, че романът тече неусетно като трилър". "Тайм аут" "Сериозна, провокираща и интелигентна, прозата на Бойд блика от идеи и поражда рискови вълнения". "Дейли телеграф" ... |
|
Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие... Пир в бърлогата (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика. Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил ... |
|
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си. Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка ... |
|
Адам и Софи Дийн живеят сравнително щастливо в къщата си в едно предградие на Бостън. Както във всеки брак, и в техния има радост и обич, досада и тъга. Така би могло да продължава завинаги. Но сложна поредица от събития - предизвикани не от Адам или любовницата му, а от нейната най-добра приятелка - тласка двамата към развод. Докато Адам изнася грижливо подготвеното си прощално слово, Софи получава просветление. Тя намира необикновено решение и успява да организира живота им след раздялата по възможно най-добрия начин. За децата той е идеален; за любовницата на Адам това определено не е така. И докато се приспособяват ... |