Романът "Купонът е тук, скъпи Питър" е четвъртата книга на Детелина Барутчиева под знака на издателство "Изток-Запад". Разказите ѝ "Здравей - Довиждане" излизат на испански език в аржентинското издателство "Синергия". За разказа "Жаба принц" получава награда на Международния литературен конкурс, организиран от Форума на жените от Средиземноморието."Плувам в първи коридор. В трети пръхти корем от неустановен пол. В пространството помежду ни се бухва с плавници Леонид Брежнев, маршал, четири пъти Герой на Съветския съюз, трижди Герой на Народная Республика ... |
|
|
"Щастливи ли сме" е емоционален диалог между двама мъже от различни поколения, но еднакво отритнати от съвременното общество. Петдесет и пет годишният инженер Благой Трендафилов, израснал в тоталитарно време, и младият, току-що завършил университета Христо Гюлмезов са уволнени от работа, изоставени от жените и приятелите си, защото осъзнават и почитат общочовешките ценности. Търсейки причините и смисъла на всичко, в един зимен ден двамата се впускат в страстен диалог, който кара читателя да си зададе въпросите "Какво е щастие" и "Дали наистина сме щастливи". Защото щастието е в нас и само ... |
|
|
Евелина Митева (1981 г.) е родена във Вилнюс, израснала в Ямбол и София. Завършила е философия в Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и е специализирала средновековна философия в университетите на Бари и Кьолн. Автор е на монографията "Антропологията на Алберт Велики" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2016) и има многобройни философски публикации предимно на английски, превежда също така философски текстове от латински и немски. Пише поезия на български, а нейни стихотворения са превеждани и публикувани на испански, румънски и македонски. "Кратки разкази за ... |
|
|
Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
|
В ръцете си държите словесен пъзел, чиито елементи се разкриват постепенно и без гаранция за неизбежното успешно подреждане. Това са животът и връзките на главния герой Антон - оптимист с пречупени криле, който пише свой дневник под формата на разкази. В тях се явяват едни и същи герои, които обаче носят все нови и нови въпросителни. Какво е чувството да си постоянно пришпорван от догонващите те бесове? И има ли шанс да си възвърнеш честта, когато осъзнаеш, че си затънал в тинята? ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... На малък остров си дават среща различни човешки съдби, различни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята лична история ще успеят ли тези хора да се докосната до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя... Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем? Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 г. във Враца. Завършила е Езиковата гимназия с преподаване на френски език в родния си град и Юридическия ... |
|
|
Николай Петков е български писател и свещеник. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" - сборник за Антична и Средновековна култура и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм & ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
Малко китно градче с многозначното име "Спасено". С всичките му емоционални и мисловни величия. Със собственици на парче земя и богатство, трудно за преглъщане. Плетеница от непредсказуеми човешки страсти и поведение. Интригата е налице. Как, докато си пиеш сутрешното кафе на терасата на недовършената извънградска къща, неподозиращо можеш да се озовеш в епицентъра на нелепи съвпадения, водещи до... палаво намигване към превратностите на живота. Има нещо гнило... не само в таз държава Дания. В житейската палитра рисунъкът винаги е изненадващ. Има несправедливост, има измама, има лъжа, има лъст - има всичко ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях. Защо и как се случи това? На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият. Всичко имаше там - и мъките "да се уредиш" със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а ... |
|
|
"Чичо Весо, наричан още Облия, начукваше дебели свински пържолки под тентата на къмпинг Градина. От ухото му вместо обеца - висеше средно голямо парче бански старец. Зелената муха-лайнарка Жужа досадно бръмчеше около стареца. Унесен, Чичо Весо не ѝ обръщаше внимание. Барбекюто вече сладко димеше, Светланка дялкаше салата в голямата дървена копаня и той предчувстваше удоволствието. Двулитрова бутилка "Бургаска гроздова" и каса "Амстел" събираха хлад във фризера. Некакви курортясващи, обаче, започнаха да си боцкат шарените чадърчета и да си постилат чаршафчетата току пред тентата му. Весо ... |
|
|
"Стоях срещу него на прост дървен стол до празна маса и внимателно слушах. – Не се хвали с прочетеното! – Гласът му беше едновременно мек и повелителен. – Това че си изгълтал много книги, посветени на хармонията и силата, е добре. С книги обаче не става. Книгите са теория... Погледна ме втренчено, като че се готвеше да каже нещо съдбоносно: – Спокойствието се практикува. Щастието се практикува. То е до нас, а ние слагаме ръка на очите си, примижаваме и го търсим някъде отвъд хоризонта. Замълча. Вдигна ръка сякаш, за да се предпази от слънцето и тихо се изкикоти. Стана абсолютно сериозен. Гледаше ме, но май не ме ... |
