Всяко съвпадение на действителни лица, събития и места с описаните в книгата е случайно. Тази книга има за цел да ви помогне да стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас, като не само я гледате, но и я виждате. Дошло е време всички да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, насаждани от векове, за да направим място в тях на любовта."Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!" Доц. д-р Кристиан Таков "Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава. Преподобна Стойна "В света ще стане страшно! Предупреждавайте ... |
|
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
|
Красимира-Мария Драгулева-Бойковска е родена в София през 1947 година. След настъпването на комунистическия режим семейството ѝ е изселено в село Арбанаси, а впоследствие в Копривщица и Пирдоп. Завършва английска филология в СУ с втора специалност "Българска литература". Има множество публикации във вестниците "Век 21", "Анти", "Демокрация","Литературен форум", "Сега". Нейните разкази, писани в продължение на 30 години, рисуват една пъстра картина на българския живот, започнала със страданията през първите години на социализма, до надеждите и ... |
|
|
Биляна, Коко, Диди и Лиза - четири обикновени деца, които живеят в един обикновен квартал на обикновен град в съвсем обикновени семейства с родители и баби. Това е основата на романа "Ние". Читателят е потопен в детски приключения, семейно всекидневие, междусъседски отношения и в цялата пъстра палитра на живота. На пръв поглед това би могъл да бъде един съвсем обикновен детски приключенски роман, ако децата в него бяха не толкова необикновени, колкото са в действителност. "Ние" е вторият роман на Валери Колев, посветен на деца, които често наричаме "проблемни" - от тези, които възпитано ... |
|
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |
|
|
Тази книга има съвсем ясен творчески замисъл и послание. В нея се разказва за препирните в живота на едно младо момиче, пред очите на което се развиват една след друга илюзиите, в които вярва. Прочитането ѝ гарантира достатъчно смях и също толкова количество сълзи. Романът поставя редица въпроси, свързани с целта и смисъла на човешкия живот, поради което навлиза в областта на метафизичното. ... |
|
|
Книгата съдържа три монографии."Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора-призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята." Яна Язова ... |
|
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов, аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
|
Краят на 80-те години. Младо семейство хуманитаристи решават да устроят живота си на Запад от Желязната завеса, в свят, който познават главно от книгите. Попадат във Франция. Каква е цената на Изхода, как се сблъскват представите с действителността, какво място е отредено на Чужденеца в свят, прокламиращ за висши свои ценности свободата, братството, равенството? На тези въпроси отговаря романът на Велко Караиванов."Съдбата (или упълномощените от нея) през последните девет месеца, откакто бяха подали документите за емиграция през оня септемврийски ден в Париж, ги беше изсипвала на най-чудновати места из френската ... |
|
|
Compiler: Desislava Tsvetkova. Classical and contemporary Bulgarian literature in English, French and German languages. ... "A dream has finally come to life! A dream of flying Bulgarian books, flying to Europe, flying to new foreign audience, flying to new homelands of many Bulgarians abroad. A dream of connecting cultures... My dream is real thanks to publisher Potayniche, who gives a hand to new authors, new ideas, new visions, who works with many Bulgarians living in foreign countries, to spread over new horizons their authentic way of writing." Dessy Tsvetkova Anthology of classical and contemporary ... |
|
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
