"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
|
"Тази книга е особена - като героите си. Те нямат имена, посочени са с качество на личността им: Изстрадалата, Гневния, Благородния, Смелата, Лъжкинята, Перфекционистката... Или с онова, което могат - Жрицата. През дневници, разкази, истории се показва развитието на взаимоотношенията в една група; тоест малката група като метафора на цялото човечество. Разказът е кръгов, динамиката се завихря вътре в групата, вътре в книгата, осъществявайки една почти неудържима турбуленция, която всмуква читателя и го провокира да чете още и още... И четейки, да разбира, че тази особена книга е написана за него самия. Защото и той е ... |
|
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
|
Истории, белязани от страсти, изпитания, клетви, отрова и смърт, но показващи копнежа на човешкия дух към любов, хармония и щастие разказва в книгата си известният тв журналист, поет и писател Костадин Филипов. Познат като водещ и редактор на централната новинарска емисия и Темата на Нова на Нова телевизия, водещ на новините по ТВ7 и редактор на риалитито Фермата по bTV, той е завършил Българска филология в ПУ П. Хилендарски. Сега е редактор и автор на рубрика в предаването Преди обед по bTV. Героите на Ангела и Джема носят йовковска доброта. Него го наричат Родопския Прометей, а нея - мълчаливата пазителка на най- ... |
|
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата ... |
|
|
Вглеждаме се в бъдещето и се питаме защо България обезлюдява и как стана така, че тръгнахме да настигнем по-развитите страни, а вместо това изостанахме още повече. През 2020 г. реалният ни национален продукт е с 1/6 по-малък от този през 1989 г. Нека не ни заблуждава нарастването му на човек - населението намаля с 1/4, а "растежът" е платен с националните богатства. От 17-те най-големи компании у нас, българска е само една и само една от 26-те банки. Невъзможно е да узнаем какво да променим и можем ли да се спасим, ако не осмислим как беше, какво точно стана и защо. Тази книга е за младост и любов, пътешествия, ... |
|
|
Мечтата на Димитър е да работи в сферата на рекламата и масовата комуникация. Тя се сбъдва, когато Митко получава шанс да стажува в най-голямата пиар агенция в света. Скоро той успява да се издигне и се сблъсква със света на комуникацията. Бързо осъзнава каква сила е тя и колко опасна може да бъде. Всичко това преобръща живота му и единствено от него зависи дали ще съумее да се съхрани, или ще потъне."Стажът" е от онези романи, които не искаш да оставяш и след края искаш още. Очаквам по книгата да се направи филм или сериал. С удоволствие бих го продуцирал." Борислав Чучков, продуцент "Впечатляващ! ... |
|
|
Романът "Скитници" на Бета Наур описва щастливите и тъжните дни на хора, живеещи в различни точки на света, с различен мироглед и култура, но обединени от закономерните промени в световен мащаб. Разказът за тези процеси е верен и реалистичен, сложен и многопластов, преплитат се художествена измислица и достоверни факти. Новото се ражда трудно, но стремежът на човека към добро, справедливост, мир и любов остава вечен. Бета Наур е авторски псевдоним на Елизабета Джамбазова. Тя е автор с богата творческа биография. Пътят ѝ преминава през полезни и забавни произведения за деца, през интригуваща проза, за да ... |
|
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
|
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |
|
|
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |
