Петър Георгиев Рей е българин, но повече от трийсет години живее в Канада. Дипломиран актьор е, но вдъхновенията му намират най-често израз в цветни живописни платна, дошли сякаш от друг свят. В книгите му откриваме характерното за автора повествование, базирано на философски размисли - стил, познат от предишните му романи (Завоеватели и Мислителят, или насаме с един живял). Пише ги през дългите месеци на пандемията през 2020 - 2021, но твърди, че вдъхновението няма нищо общо с принудителната ни изолация. "Бидейки артист, аз съм си в перманентна изолация. Ние, артистите (предимно художници и писатели), сме ... |
|
|
Забавен епизод на морския плаж запознава младата красавица Вероника с един интересен и стойностен мъж, в когото се влюбва от пръв поглед. Чувствата им са взаимни и силни, но животът е превърнал искреното и добронамерено някога момиче в пресметлива авантюристка, която не пропуска изгодите от вниманието или близостта на мъжете. Раздвоението между новото красиво чувство и користолюбието, както и страхът да не се окаже губеща я вкарват в деликатна ситуация, в която ловко и успешно лавира. Докато отново случайността се намесва и довежда до неизбежната, закономерна раздяла."... Биячев е наситил своята проза с любопитни ... |
|
|
Три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението - последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. Любовта към властта - последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Три истории, пропити с мистичност, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните ситуации, в които изпадат героите, водени от своите страсти и стремежи. Смъртоносният стремеж на един мъж да владее света, любовният на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят хоризонт на малкото човечество, обречено да живее между Могила и Могилчица... Един малък свят, населен с големи идеи, познат от Момичето, ... |
|
|
"Бъди разумен и умерен в храната - лакомията се изкушава лесно и рови с носа си земята. Една от главните грижи на петела като кмет е да следи за реда и чистотата около сметището и в увеселителните заведения край него. Това не беше лесно, защото кокошките обичат да се разхождат там, за да ровят и откриват клюки. Изравянето на семена изостря любопитството на суетните дами, които ровят, за да докопат новини, а после на кафе в бара бъбрят и гадаят бъдещето си. Когато Рико се яви пред "придворните" красавици, приятно изненадани, те възкликнаха: "Кок, клок, ток". Безгрижен за впечатлението, което ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта за напреднали е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях - зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, ... |
|
|
"Когато преди десетина години започнах настоящата поредица, знаех само, че революцията е война за душите и душевна борба с мигове нежност между битките, а историята на войната и мира трябва да се разказва по човешките съдби. Още не знаех как да ги вплета сред морето факти и наблюдения за времето, в което се раждаше днешна България. Сравнявайки с море, не преувеличавам. Чрез работата си опознах страната ни отблизо. Интимно. Това е думата за изминатите пътища, хилядите срещи и наученото от безброй неподправени истории. Бях щастлив и оставам дълбоко благодарен на другарите си и на всички от незабравимите години. ... |
|
|
Книгата, която сега поема в ръцете си любознателният читател, е твърде особена и заредена със знакови послания. Неслучайно нарекохме този сборник с есета, мемоари и спомени "Епохата Талев". Автори са синът на Димитър Талев - Владимир Талев и неговият внук Андреас Талев. Този сборник, зареден с патриотичен патос доказва не само удивителната непрекъсваема духовна връзка между три поколения достойни българи, но и представлява истински принос към талеведението. Несъмнено книгата трябва да бъде използвана като учебно помагало в българското средно училище, като безценен извор за сведения върху живота и ... |
|
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
|
"Светът е прекрасно място за живеене. Не може да ти доскучае за някакви си 80 години."Няма как да умреш, ако никога не си живял. Това осъзнават и петима приятели, живеещи в старчески дом. Когато разбират, че не могат да умрат, те се впускат в невероятно забавно приключение, за да сбъднат всичките си неслучили се мечти. Ще успеят ли да ги осъществят и каква цена ще заплатят, ако го направят? Със своя поетичен и красив език "Последно повикване" ни пренася в чудна реалност и ни учи, че никога не е късно да бъдеш щастлив. Ирен Леви по професия e журналист. Позната е като лице от малкия екран. В ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
