Мария е около четирийсетгодишна журналистка, чийто живот преминава през различни нелеки перипетии. Другия се появява и... "Да не си помислите, че Другия е нещо нереално, някаква моя шибана фантазия или нещо такова. Моля ви се, да бяхте го видели само как разговаря с мене, дъх не ми остава, как се разхожда из стаята ми и замита всичко по пътя си. Страшна енергия, казвам ви, като че вихър е връхлетял вкъщи, като тайфун някакъв или как се казваше онова, дето засмуква всичко с едни дълги черни опашки? А, точно така! Понякога той е само глас и тогава е по-спокойно, има дни, цели периоди не се появява и вече започвам да се ... |
|
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
|
"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
|
О,музо, възпей гнева, но най-вече любовта на Гавраил, син на Ангел, самият Ангел, ако не си изтощена от стимулиране на поети през многото столетия и народи и твоят меден език не е изтъркан от оди. Ако пък нямаш вече мощ да ме вдъхновиш, аз ще се захвана да го възпея непретенциозно, както сам умея. Гавраил е изправен в нощта. Хората обичайно я накърняват с огньовете и електричеството си. Но тази нощ е празна от хора и затова е цяла, безпрогледна, безименна. Той грее със синьо-виолетова светлина, разперил огромните си лазурни криле като четири пулсиращи арки, ала не осветява нищо наоколо - това е различна светлина. Под него ... |
|
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
|
"Невидимата сила" е увлекателно четиво, създадено по действителен случай. Главната героиня Росана, обсебена от седем извънземни "сфери" попада в митични светове, среща се с хора, напуснали земния живот, изживява вълнуваща любов... Ръцете ѝ, водени от космически разум, рисуват картини с целебно въздействие, вдъхват надежда. Написан интригуващо и поетично, романът "Невидимата сила" ще ви докосне с възвишения човешки дух, преминал през страданието и се посветил на доброто. Чрез него Вие ще преоткриете себе си. Удоволствието от прочита му е изцяло Ваше. ... |
|
|
"Казано най-кратко, това е романът на една вечна муха с един нетраен свят. Сред цялата джунгла от спайдърмени, тарзани, микимауси, патоци и прочее, в целия този Ноев Ковчег на комикс-културата, влита с взлом една муха. В началото имахме само тази муха в главата и няколко съмнения. Как се прави graphic novel на български? Как се рисува гледната точка на една муха? Как най-негероичното същество в света може да се превърне в герой на история? И как да се поотмести човекът от центъра на света и историите? Опит, в който има известна екология. Сега, когато държите този трагикомикс, нашите съмнения кръжат наоколо, така че ... |
|
|
"Заекът на Гала" е пъстра мозайка от семейни драми, лични преживявания, социални изкривявания, щастливи мигове, сълзи, недоразумения, компромиси, премълчавания, душевни терзания, упреци... Авторката успява да накара читателя да погледне вътре в себе си, да се свърже със емоциите си и да помисли за най-близките хора и най-важните неща не само с разума, а преди всичко със сърце и душа. Коя е Гала и за какъв заек става въпрос във вълнуващата история „Заекът на Гала”? Някога съпругата на Салавдор Дали сервирала дългоухия домашен любимец за вечеря. Когато обичаш някого, трябва да го консумираш изцяло - оправдава ... |
|
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
|
Атанас Липчев е роден през 1951 година в град Варна. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Константин Преславски". Пише и публикува свои разкази в периодичния печат през 80-те години. Тогава издава и първата си книга "Вълча любов" (1986) - сборник с разкази и новели. След това, почти 15 години, не написва нито ред. Занимава се с доста неща, включително професионален риболов, само не и с литература. През ноември 2004 г. издава втората си книга - романа "Тежки пари", а в самия край на 2005 г. романа "Тихият бял Дунав" (2005; 2007). Следват романите "Крадци" ... |
