Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ... |
|
|
Съвременна трагикомедия, написана в духа на хип-хоп културата, с езика на улицата и с изключително чувство за хумор. Разказът нито крещи, нито шепти, той просто говори с езика на иронията - насочена към обществото и към самите нас, като част от него. Тази история показва недъзите в обществото и в тази си роля по-скоро е абсурдна, отколкото пародия. "Животът е райска градина, заредена с мини."Михаил Михайлов "Понякога най-добрият начин да осмееш нещо е като го опишеш такова, каквото е."Дензъл Ребеловски ... |
|
|
Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него... Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двадесет години. Текстовете са толкова различни, ... |
|
|
„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“ Андрей Дженев „Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях...“ Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх... и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме? На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в ... |
|
|
В романа "Реконструкция" на Цвета Делчева се извършва анализ на едно подтикване към самоубийство – престъпление, което обикновено е много трудно за доказване, чрез разделянето на извършителката на осем отделни жени в съответствие с психологическата теория на типовете и използването на различната памет за случилото се на всяка една от тях, която има собствен мотив да го извърши – изневяра, но изневяра във всичките й многообразни значения – онази максимална болка, дълбочина, смисъл, след която тя престава да ни интересува. Авторката е родена в град Панагюрище, днес живее във Виена. Получила е юридическо ... |
|
|
|
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението ... |
|
|
Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Хр. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град. "Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" ... |
|
|
"Цар и Говедар" е поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога. Марко Ганчев е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" ... |
|
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ... |
|
|
Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък - с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛАГ. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как ... |
