„Господ слиза в Атина” е роман на Александър Секулов, автор на три от магическите книги през последните години – „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите” и „Островът”. За написването му писателят живее в палатков лагер на протестиращи анархисти в Гърция. Книгата разказва историята на четирима души сред горящите улици на Атина през лятото на 2011-а. Бивш банкер, Александър Веренски е елегантен анархист с остър поглед и отегчена мисъл. Фред Цимерман е кореспондент на световна агенция и мълчи за причината да пътува – жена, с която е прекарал хипнотична нощ. Клер е жена, която прави любов и ... |
|
|
Редактирано издание. ... С Горният етаж започва обратното броене на трилогията Кръглата риба. Обратно е, защото тази трета част излиза първа, преди останалите две да са написани. Романът разказва за писател, държан затворен четирийсет години, за да произвежда, изключително успешните си романи. Книгата всъщност е смесица от спомените на писателя и от фантастичния роман, който той пише в момента. Цялата тази история обаче подлежи на много сериозно съмнение. Разказвачът писател също е дълбоко усъмнен в нея. По неговото мнение, той не е седемдесетгодишен автор, а трийсетина-годишен начинаещ писател. Не е невъзможно и двата ... |
|
|
"...При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество - недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето - изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто - изглежда удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари. Роден е в странджанското село Крушевец на 3 юни (когато в съседното селце нестинарката Керка играела в огъня); пише за малки и големи. Отличаван е с ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
|
Един компютърен гений - самотен чудак, лежал в американски затвор заради своите опасни експерименти - намира свой пълен двойник. Къде? В затънтено българско селце, където е подирил уединение и спокойствие, за да задоволява страстта си към амбициозни електронни игри, целящи да създадат усъвършенстван модел на човешката природа. И много още неща открива героят в новото свое убежище, между които голямата си любов. Това е възелът, от който начева едно занимателно действие, наситено с майсторски преливания на комичното и драматичното. Зад външната прилика между изтънчения интелектуалец и българския пройдоха постепенно се ... |
|
|
В началото бе тестото – но не кое да е, а прочутото "Тесто-Стерон"! Оттогава насетне нито светът, нито литературата са същите. Коварните извънземни нашественици (чийто лозунг е "Завладееш ли българите – значи си завладял целия свят!") приземяват летящата си чиния в софийския квартал "Дружба" и започват да кроят пъклени планове. След ожесточени дискусии и поредица от експерименти, най-после стигат до логичния извод: Българките - българите - целия свят. А за да направят българката свое непобедимо оръжие, извънземните измислят как да превърнат всяка нашенка в изкусителна свръхнадарена красавица. ... |
|
|
"Западна Европа - всичко наопаки на Източна Европа - всичко наопаки на Източна - хората приказливи и усмихнати, а кучетата сериозни, мълчаливи и чистички. При нас, в Източна хората - начумерени и умислени, а кучетата - усмихнати, виещи и квичащи по луната, слънцето, облаците и общинската администрация""Задават се птиците и, о, ужас! - размерът им е като на вече откраднатите у нас капаци за уличните шахти"""Летище Кенеди" е очевидно толкова далече от "Голямата ябълка" колкото Долни Богров от Горна Волта""Сбогуваме се със Сан Франциско. Краката ни вървят по улиците на ... |
|
|
Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
Към книгата има CD с два видеоклипа и мейкинга към тях ... Необикновени обстоятелства събират пътищата на две жени. Мила и Мерилин. Две жени, които нямат нищо общо помежду си, освен... един Виктор. И една любов. Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак? Рискът е единственият ти изход. Ако търсиш изход. Рискът да превъзмогнеш егото, да излезеш на светло, да пристъпиш границите си, да се ... |
|
|
"Трезор" е роман, посветен на непрестанното търсене на отговори. Всеки срещнат в живота човек е въпрос, чийто отговор можем да открием в самите себе си, стига да се познаваме достатъчно добре. Да намираме, да губим, да търсим отново... Да помним, забравяме и преоткриваме... Да продължаваме. Това ще се случи сред страниците на "Трезор". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха - Какво ти съмнително! Направо си беше... - И чие?!?... И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от ... |
|
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
