Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
|
"Невидимата сила" е увлекателно четиво, създадено по действителен случай. Главната героиня Росана, обсебена от седем извънземни "сфери" попада в митични светове, среща се с хора, напуснали земния живот, изживява вълнуваща любов... Ръцете ѝ, водени от космически разум, рисуват картини с целебно въздействие, вдъхват надежда. Написан интригуващо и поетично, романът "Невидимата сила" ще ви докосне с възвишения човешки дух, преминал през страданието и се посветил на доброто. Чрез него Вие ще преоткриете себе си. Удоволствието от прочита му е изцяло Ваше. ... |
|
|
"Казано най-кратко, това е романът на една вечна муха с един нетраен свят. Сред цялата джунгла от спайдърмени, тарзани, микимауси, патоци и прочее, в целия този Ноев Ковчег на комикс-културата, влита с взлом една муха. В началото имахме само тази муха в главата и няколко съмнения. Как се прави graphic novel на български? Как се рисува гледната точка на една муха? Как най-негероичното същество в света може да се превърне в герой на история? И как да се поотмести човекът от центъра на света и историите? Опит, в който има известна екология. Сега, когато държите този трагикомикс, нашите съмнения кръжат наоколо, така че ... |
|
|
"Заекът на Гала" е пъстра мозайка от семейни драми, лични преживявания, социални изкривявания, щастливи мигове, сълзи, недоразумения, компромиси, премълчавания, душевни терзания, упреци... Авторката успява да накара читателя да погледне вътре в себе си, да се свърже със емоциите си и да помисли за най-близките хора и най-важните неща не само с разума, а преди всичко със сърце и душа. Коя е Гала и за какъв заек става въпрос във вълнуващата история „Заекът на Гала”? Някога съпругата на Салавдор Дали сервирала дългоухия домашен любимец за вечеря. Когато обичаш някого, трябва да го консумираш изцяло - оправдава ... |
|
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
|
Атанас Липчев е роден през 1951 година в град Варна. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Константин Преславски". Пише и публикува свои разкази в периодичния печат през 80-те години. Тогава издава и първата си книга "Вълча любов" (1986) - сборник с разкази и новели. След това, почти 15 години, не написва нито ред. Занимава се с доста неща, включително професионален риболов, само не и с литература. През ноември 2004 г. издава втората си книга - романа "Тежки пари", а в самия край на 2005 г. романа "Тихият бял Дунав" (2005; 2007). Следват романите "Крадци" ... |
|
|
"При пръв прочит читателят да не се опитва да отгатне кой е Крокодилът гений. Защото въпросът е какво е Крокодилът гений, а не кой е Крокодилът гений. Не става въпрос за жив човек..." Още едно събитие в литературния ни живот. Ярък и модерен, той е изграден в духа на Чарлс Буковски, по-точно - по Марковски. Някои вече определиха и "Крокодилът гений" за поетичен роман. ... |
|
|
"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
|
|
Навярно трябва да се хиперболизира образът на света, за да разберем колко е дълбока тинята, която газим – като се започне от по-далечната история, мине се през застоялите мочурища на лелеяното "зряло социалистическо общество" и се стигне до днешното нерадостно риалити шоу. По същия начин на нивото на междуличностните отношения. Толкова наслоени щампи, толкова стереотипи ни сковават – и той: направо с чука, всичко ще разбива. А всъщност май просто му се ще да го обичат и да му се възхищават. Става въпрос за главния герой от романа "ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ" – който впрочем се ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
"Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата и, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето и милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново... Мога, но не искам. През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, ... |
