На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб. Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) ... |
|
|
Ударно начало с гласа на един млад мъж - циничен, превзет, самовлюбен и при все това будещ странна симпатия. През историята за издъхналата любов, през припомнените случки от детството и през четенето на един мистериозен писател, този мъж изповядва своето разбиране, че адът - това са другите. Но после изненадващо ракурсът се сменя и получаваме историята на жената - топла, мека, сетивна. ... |
|
|
"Авторът на “Позорни обстоятелства” обича пътешествията с влак. Няма препълнено купе, което петнайсет минути след появата му в него, да не е въвлечено в най-оживен разговор за домашни любимци, тъщи и свекърви, ранната пролетна сеитба или преимуществата на планинските билки при производството на домашен суджук. Скитащ ловец на сюжети, писателят поглажда доволно моржовите си мустаци, когато слуша разкази на пчелари, свещеници, пилоти, транжори, масажистки и кондуктори. Той изслушва героите си и се удивлява заедно с тях, поощрява ги с извита вежда, за да им каже накрая своето послание. Шифърът на Йордан Попов: “Животът ... |
|
|
Късият разказ е по-труден от новелата, дори от самия роман. И малцина са онези, които го владеят като литературен изказ. Николай Павлов е един от тях. В сборника „Синеокото куче“ той разказва човешки истории, които се запечатват в паметта. Прави го естествено, директно, напипвайки чувствителността на съвременния читател. Образци на жанра са „Млякото и сълзите“, „Помен“, „Вампир“. В „Погребението на Брежнев“ авторът достига саркастични внушения, типични за големите майстори на българския разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. В новелата „Паяжината“, включена в сборника, пък проявява удивително усещане за детайла, който ... |
|
|
"Стара риба няма - този прословут лаф е патент на ленивите пловдивски момчета. Подхвърляха го, изпровождайки с очи някоя от емблематичните тигрици на града, чиито силуети и до днес внезапно изникват от сенчестите улички и обръщат античната провинциалност в посока Фелини. Казвам това във възхвала на зрелостта, заради достойнствата на отлежалото вино и защото съм убеден, че в литературата старите рецепти са единствено успешните. На Международния панаир на книгата в НДК от злачните подмоли на пловдивския интелектуален живот изплува книгата "Носталгия. Разкази - том 4". Авторът Йордан Костурков, който е един ... |
|
|
"Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални ... |
|
|
"От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. ... |
|
|
Кинка Костадинова е автор на 35 книги поезия и проза за възрастни и деца. Някой от произведенията и са получили литературни награди. Много от тях са преведени на руски, белоруски, френски, румънски, сръбски и арменски език. Член е на СБП и Българската криминална секция АИЕР. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Очи, помръкнали и натъжени от ненужната обида, Не се опитвайте да спрете любовта - тя си отива! Ръце, претръпнали и отмалели от ласките предишни, Без никакво предчувствие за бъдност, сбогувайте се равнодушно! Сърце, заглуши, изтръгни всеки вик в паметта си, Щом си тръгнем, нека всеки да остане поотделно нещастен!" Из книгата Под редакцията на Владо Даверов. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Вулгарен роман ... "С хората бъди човек, а с овцата - вълк! В тази книга няма честност! Няма реални образи, няма истински случки и събития! Дори някой от героите да ви напомня за някого, бъдете сигурни че просто образът му е откраднат от реалността. Няма и реалност! Но има истина..." Веселин Стаменов ... |
|
|
Тази история ни разказа нашият приятел Жоро. Никога не сме го питали как е попаднал в структурите. Той сам реши да ни разкаже историята си, както и ще добави и редица други. Свърза ни неговата интелигентност и нашия интерес към един свят, който изглежда скрит за хората. А всъщност е някакъв вид социален бунт. Опит на младите, знаещи и можещи хора да се докопат до парите на "белите якички". Балзак казва, че зад всеки милион стои едно престъпление. Сигурно е знаел какво говори. От времето на неговите романи досега вечността е отброила 0,5 секунди. Нищо не се е променило... Богатите стават все по-богати, бедните ... |
Книги 
