В питейното заведение "Мусала" една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Друг абсурд, възможен само при "победилия" социализъм: периодично кръчмата се преобразява в изборен ... |
|
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
|
"...При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество - недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето - изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто - изглежда удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари. Роден е в странджанското село Крушевец на 3 юни (когато в съседното селце нестинарката Керка играела в огъня); пише за малки и големи. Отличаван е с ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
|
Един компютърен гений - самотен чудак, лежал в американски затвор заради своите опасни експерименти - намира свой пълен двойник. Къде? В затънтено българско селце, където е подирил уединение и спокойствие, за да задоволява страстта си към амбициозни електронни игри, целящи да създадат усъвършенстван модел на човешката природа. И много още неща открива героят в новото свое убежище, между които голямата си любов. Това е възелът, от който начева едно занимателно действие, наситено с майсторски преливания на комичното и драматичното. Зад външната прилика между изтънчения интелектуалец и българския пройдоха постепенно се ... |
|
|
В началото бе тестото – но не кое да е, а прочутото "Тесто-Стерон"! Оттогава насетне нито светът, нито литературата са същите. Коварните извънземни нашественици (чийто лозунг е "Завладееш ли българите – значи си завладял целия свят!") приземяват летящата си чиния в софийския квартал "Дружба" и започват да кроят пъклени планове. След ожесточени дискусии и поредица от експерименти, най-после стигат до логичния извод: Българките - българите - целия свят. А за да направят българката свое непобедимо оръжие, извънземните измислят как да превърнат всяка нашенка в изкусителна свръхнадарена красавица. ... |
|
|
"Западна Европа - всичко наопаки на Източна Европа - всичко наопаки на Източна - хората приказливи и усмихнати, а кучетата сериозни, мълчаливи и чистички. При нас, в Източна хората - начумерени и умислени, а кучетата - усмихнати, виещи и квичащи по луната, слънцето, облаците и общинската администрация""Задават се птиците и, о, ужас! - размерът им е като на вече откраднатите у нас капаци за уличните шахти"""Летище Кенеди" е очевидно толкова далече от "Голямата ябълка" колкото Долни Богров от Горна Волта""Сбогуваме се със Сан Франциско. Краката ни вървят по улиците на ... |
|
|
Повести ... Йордан Попов (1941 г.) е един от най-известните български писатели сатирици. Дългогодишен редактор на в."Стършел", той е носител на националните литературни награди "Алеко", "Чудомир", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", на "Златната Нике" от международния фестивал в Солун, на сръбската "Златен шлем" и руската "О'Балдуй" за хумористичен разказ. Автор е на няколко спектакъла в Сатиричния театър, на сценарии за документални и анимационни филми. В юбилейния му сборник "Червеят на съмнението" са включени повестите & ... |
|
|
Към книгата има CD с два видеоклипа и мейкинга към тях ... Необикновени обстоятелства събират пътищата на две жени. Мила и Мерилин. Две жени, които нямат нищо общо помежду си, освен... един Виктор. И една любов. Която ражда престъпления. Която те оставя на пътя бездомен. И всичко е заради любовта. Заради нея крадеш. Заради нея лъжеш. Заради нея се измъкваш като подлец. Заради нея стреляш на посоки и влизаш в тъмни тунели... Кой си ти без любовта си? Знаеш ли? Изрод? Гений? Скитник? Глупак? Рискът е единственият ти изход. Ако търсиш изход. Рискът да превъзмогнеш егото, да излезеш на светло, да пристъпиш границите си, да се ... |
|
|
"Трезор" е роман, посветен на непрестанното търсене на отговори. Всеки срещнат в живота човек е въпрос, чийто отговор можем да открием в самите себе си, стига да се познаваме достатъчно добре. Да намираме, да губим, да търсим отново... Да помним, забравяме и преоткриваме... Да продължаваме. Това ще се случи сред страниците на "Трезор". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
|
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
Книги 
