Блестящо описание на абсурдите в едно селце, забъркани от политикани, бюрократи, далавераджии и тарикати, от които местните зевзеци, в опит да разплетат конците на световната конспирация, се спасяват поединично със загърбване на проблемите, алкохол, язвителен присмех и... любов. Смехът в книгата блика и искри от всеки образ и ситуация, освобождава от напрежението на ежедневието. Текстът поразява с умението да се поднесат леко и с ирония сериозните проблеми на нашето време - прикрити зад политически лозунги манипулации, корупция, безхаберие, опростачване, незачитане на човешкия живот и достойнство, и да разисква истински ... |
|
|
Блогът, който всички четат тайно, вече в книга. ... Книга, каквато не сте чели досега. Неумолима, рязка, искрена. Непоносимата истина за живота, която ще ви разплаче... от смях. Да наречем нещата с истинските имена - без свян и лицемерна претенция за морал. Книга за опасните игри... Шахматен урок номер 1: Две Царици на шахматната дъска. Пешки, които могат да станат Царици. Много жени на едно място. А толкова малко Царе. Да си обучим нови, предлагам аз. Шахматен урок номер 2: Когато държиш Царица в ръката си, я държиш като най-хубавото нещо, което ти се е случвало, а не я слагаш на G1 и не очакваш да е твоят рицар на ... |
|
|
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант. "Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче." Из книгата ... |
|
|
Всяка шеста двойка има репродуктивни проблеми. ... Авторът на "Самоубийци", "Сънища", "Ноември" и "Несподелено" и сценарист на филма "Никой" - провокира с новата си книга, която е преведена и на английски език. "Кой може да ти забрани да продължиш себе си? Поне кой друг човек." "Сурогат" е социален роман. Драматична и разтърсваща история за съдбата на една млада жена, изправена пред невъзможността да има свое дете, която се разкъсва между България и ЮАР. Днес това е световен проблем, променил живота и съдбите на много хора. Критикуван, оспорван и ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Този роман е поглед към живота на случайна група от хора събиращи се вечер в парка с техните кучета, чрез който авторът търси отговор на въпроса: гори ли в душата на българина огъня на цивилизацията? Отговорът ще бъде неочакван за много песимисти, отговорът е - да, гори и то по много красив начин! Случайните познанства, се превръщат в участие на живота на другите и в непринудени приятелства. От групичката се отличава сирачето Мими, което израства при баба си в беднотия и износвайки две дънки завършва право, и започва да практикува сред "хиените", като адвокатка в София. Следват ребуси на клиенти, всеки от които ... |
|
|
"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
|
"Някъде другаде" е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след "Ничия". Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. "Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите. Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. "Змия", констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха." Из книгата "Някъде другаде"... ... |
|
|
Сага за съдбата на едно семейство в началото на ХХ век, когато все още имат смисъл думите "доблест" и "чест". Храбри офицери, обикновени хора, пламенни любовници, изискани аристократи - всички тях среща Зана, красива млада жена, по житейския си път. Път, който минава през елегантните салони на довоенен Букурещ и завършва в палещата пустиня на Близкия изток. Това е история за алчност и преданост, за висши човешки добродетели и низки страсти, за верски различия и етническа търпимост. История за многообразието на живота. Кармен Мишу е родена във Видин. Там завършва езикова гимназия, а впоследствие ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как ... |
