Моряшки истории. ... Моряшките разкази Дунавска дъга не са литературна измислица, а истински случки, станали през периода 1973 - 1988 г., когато редактирах вестниците Речнофлотец и Дунавски фар, издавани от параходство Българско речно плаване в Русе. Писателката Невена Стефанова в своята книга Моряшки дневник твърди, че каквото и да се напише на моряшка тема, никога няма да се хареса на самите моряци: усещало се, че е създадено от човек не от техните среди. Моряците са чувствителни към фалша в моряшката тематика и затова не е лесно да се разказва за тях. Сега, след толкова години плавания, се осмелявам да споделя тези ... |
|
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
Илия Троянов разказва за себе си, но в същото време по един красив, поетичен и предизвикателен начин описва топографията на живота след бягството, изграждайки портрета на съдбата на променящото се човечество на XXI век. Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения. Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на & ... |
|
|
"Йоаникий трябваше да върви и да върви. Трябваше да сръчква заспалите, да ги подритва, да им подвиква. Да ги буди от вековната дрямка. Трябваше да дава духовно рамо, там където то не се усещаше, да им чете Евангелието и да го тълкува на прост език, да кръщава и опява. Трябваше да ги лекува с блага дума и билки, да ги учи да ашлаидисват и подрязват дървета и лози, да приготвят зимнина... Понякога удряше - като онзи оскотял от немотия колар или като нещастния ням крадец. Трябваше да им шепти страшни думи, да проси пари за бунта, да ги плаши, че ако не дадат, ще ги последват Божии и човешки наказания. Трябваше да ... |
|
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |
|
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
|
Това, което повечето хора не помнят или се опитват да забравят е, че животът им трябва да има смисъл. Обикновените хора могат да си позволят да не обръщат внимание на това, но хората на мисията са длъжни непрекъснато да доказват, че животът им има смисъл, че заслужават да живеят, да поемат храна, да вдишват въздух. За другите хора това е даденост, но за хората на мисията това е привилегия, която трябва да защитават. ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
"Невидими" е роман за неприемането на различните, в който деца съчиняват родителите си. Млада жена, отраснала в Дом за изоставени деца, се опитва да превъзмогне травмите от детството си. След поредица от раздели среща Дара - изоставено дете, в което разпознава себе си като малка. Привързва се към нея и решава на всяка цена да намери начин да ѝ подари живота, който тя самата никога не е имала. Това е роман за хората в периферията на обществото. Различни сюжетни линии се преплитат, за да разкажат една обща история: на невидимостта. Наталия Делева е специалист по Дигитален маркетинг. Невидими е дебютният &# ... |
|
|
"Черен Прилив" е първата книга от трилогията на Божидар Янев. ... Испания, началото на 16 век. Двама млади мъже, приятели от ранно детство, решават да направят най-обикновено пътуване до Сицилия. Нещата обаче съвсем не потръгват така, както са очаквали и скоро ги сполитат неприятности. Междувременно, лошият късмет не подминава и други членове от семействата им. Дали ще успеят да се завърнат у дома... живи? ... |
