"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
|
"Някъде другаде" е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след "Ничия". Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. "Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите. Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. "Змия", констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха." Из книгата "Някъде другаде"... ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
|
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
|
|
Повестта "Бягство" е първият белетристичен опит на Сими Симов. Това е литературният псевдоним на д-р Симеон Атанасов Симов, на млади години известен още и под името Симеон Атанасов Кържанов. Д-р Симов се прочу с дарението на Националния Архив на своята необятна колекция от древни карти, книги и гравюри, отнасящи се до България. Израз на благодарността на народа за този му високо патриотичен жест стана награждаването му с орден "Стара Планина " I степен, за огромен принос към културното и научно извисяване на нацията."Бягство" е първата книга от поредицата от три романа, написани от д-р Симов. ... |
|
|
"Самота" е от типа книги, които трудно се побират в стилови рамки. Дебютният роман на Мартина Дечевска, позната на читателите с работата си като журналист за "VICE" и "Maxim България", културното предаване на "БНТ" "БунтАРТ" и "bTV Новините", със сигурност ще предизвика силна реакция у всеки читател. Книгата разказва паралелните истории на две млади момичета в два съвършено различни затвора. Студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който ѝ поставя нелек избор - със силата на думите си да накара трима души в ... |
|
|
"Камък по блудницата" на Атанас Стойчев не е просто поредната му книга: текстовете са написани сякаш от двойник на автора, негов духовен близнак. Хем, различен, но и присъщ, хем заместващ, но пък оригинален като оригинала. Има ли нужда писателят Стойчев от двойник? Едва ли, но двойникът му - има. Защото води сказа уж от свое име, а използва това на автора. В крайна сметка се е получило нещо нежно, съкровено, усмихнато и прекрасно. Посланията на тези разкази не само са някак странно различни от предишните текстове на Стойчев, но и чуваш ясно гласа му, сякаш ги артикулира на ухо, полушепнешком. Тонът е спокоен, ... |
|
|
Книга с две лица. ... "Нещо в мен, нещо в теб" е вторият цикъл от разкази и този път традиционно разделен на две половини. В частта, озаглавена "Ин", са представени 6 разказа, които разкриват тъмната страна на човешката природа. В тези истории героите или са жертва, или са носители на злото, като са показани в различни ситуации, в които кристализира крайното им поведение, което може да ги завлече в бездната на разрухата. Последиците от натрапчива похот, сексуално насилие, банково престъпление, убийство, жестока ярост и демагогия бележат живота не само на основните герои, но и на всичко, до което се ... |
|
|
Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял. Ина Иванова е родена през 1975 година. Автор е на сборниците с разкази "Право на избор и други проклетии" и "Името на неделята", както и на романа "Кар танеси" (електронна книга). ... |
Книги 
