Илия Троянов разказва за себе си, но в същото време по един красив, поетичен и предизвикателен начин описва топографията на живота след бягството, изграждайки портрета на съдбата на променящото се човечество на XXI век. Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения. Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на & ... |
|
"Йоаникий трябваше да върви и да върви. Трябваше да сръчква заспалите, да ги подритва, да им подвиква. Да ги буди от вековната дрямка. Трябваше да дава духовно рамо, там където то не се усещаше, да им чете Евангелието и да го тълкува на прост език, да кръщава и опява. Трябваше да ги лекува с блага дума и билки, да ги учи да ашлаидисват и подрязват дървета и лози, да приготвят зимнина... Понякога удряше - като онзи оскотял от немотия колар или като нещастния ням крадец. Трябваше да им шепти страшни думи, да проси пари за бунта, да ги плаши, че ако не дадат, ще ги последват Божии и човешки наказания. Трябваше да ... |
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим, е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
Това, което повечето хора не помнят или се опитват да забравят е, че животът им трябва да има смисъл. Обикновените хора могат да си позволят да не обръщат внимание на това, но хората на мисията са длъжни непрекъснато да доказват, че животът им има смисъл, че заслужават да живеят, да поемат храна, да вдишват въздух. За другите хора това е даденост, но за хората на мисията това е привилегия, която трябва да защитават. ... |
|
Свитък първи от "Ерик. Сказание за силата". ... История за Ерик - малкият войн, изправен от съдбата срещу целия студен и враждебен свят - с ясен поглед и чисто сърце. Сам със своя меч и своя дълг - обет към неговия баща Едсгар - великият войн на могъщия Север. ... |
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
Истината за всички важни личности в световната и българската история. ... Как е направена Хеопсовата пирамида? Добър диджей ли е бил Моцарт? Готвач ли е бил хан Крум? Имало ли е конфликт между Кирил и Методий? Кои са били любовниците на цар Фердинанд? Питали ли сте се някога какво пишат великите личности от световната и българската история в своите дневници? А в нощниците си?! След кратко затишие известният сценарист и писател Иво Сиромахов пуска нова книга, в която разкрива съкровените тайни на някои от най-популярните лица в световната и родната история. "Събрани дневници и нощници" не само е допълнено и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Премълчаните книги" на издателство "Унискорп". ... В романа "Господин директорът на пристанището" интригата се сплита в провинциално градче, където е имало проект да се изгради атомна електроцентрала, впоследствие замразен (по досещане - Белене): Хората се надяваха на постоянна работа покрай електроцентралата. Идеята за ядрена централа в градчето така разгневи атомната мафия, че в продължение на година името му не слизаше от страниците на европейския печат. Тайно финансираните от същата тази мафия екологични организации поддържаха огъня нонстоп, докато не ... |
|
"Сестри Палавееви по пътя към новия свят" продължава лудешките приключения от "Сестри Палавееви в бурята на историята", но може да се чете и самостоятелно. ... Насладете се на толкова чаканото продължение на сензацията "Сестри Палавееви в бурята на историята", която превзе книжарниците и сърцата на читателите преди няколко години. "Сестри Палавееви по пътя към новия свят" е още по-забавна, шеметна и истинска - а приключенията на Кара и Яра ще ви очароват. Алек Попов се завръща в пълния си блясък на най-превеждания в чужбина български автор - има защо. Кара и Яра са отново тук, а ... |