Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Какво наричаме "Крах" и съществува ли изобщо такова нещо? Или какво наричаме "успех" и "победа"?"Остров Крах" не е мрачен роман, не се подвеждайте от заглавието. Надявам се дори да съм успяла да го направя малко смешен. В него се разказва за желанието да контролираш напълно света и за копнежа да бъдеш свободен. Става дума и за странното нещо, което наричаме "съдба". А ходовете на съдбата винаги крият известна ирония. В "Остров Крах" се разказва за две жени, които разказват. Всяка от тях знае само своята ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... "Светата кръв" е текст, който неудържимо увлича - в пътищата на героите си, в превратните български десетилетия между 20 -те и 50 -те години на ХХ в. С усет, чувственост и познание минава през времето, води някъде другаде - там, където стереотипите отстъпват пред страстите. В този смисъл романът е колкото исторически, толкова и универсален: представя действителни исторически събития, но непреживяни от човека, те биха изглеждали немислими. И "Светата кръв" плътно защитава тази позиция - дълбае в самата същност на човешкото, в есенцията, в ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Неуспяло съзряване, смесване на виртуална реалност и житейска действителност, отчаяна агресия в търсене на идентичност, признание, присъствие... И тъжни погледи към едно нещастливо детство, от което като изтънели нишки са останали само фрагменти от "Малкият принц". "Nickname Тийнейджър" е типичен роман за млад човек, който няма други опори, освен собствените си изкривени представи за добро и зло, за унижение и значимост. И в тази откъснатост от външния свят трудно е да се разграничи убиецът от жертвата. За литературния конкурс "Развитие& ... |
|
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
|
Двойният агент Юда е внедрен в обкръжението на Исус Назарянина и остава с него до смъртта му на кръста. След две хиляди години български следовател попада на следите на дневниците на Юда. ... |
|
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
|
След романа "Една и съща нощ", отличен с наградите "Дъбът на Пенчо", "Елиас Канети", "Хеликон", и номиниран за роман на годината, сега с "Послепис" Христо Карастоянов се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си. Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В "Послепис" оживява и споменът за 68 -а, за 89 -а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и ... |
|
|
"Откакто свят светува, си задаваме въпроса: "Кой е Бог?". Човечеството все още се колебае да даде категоричен отговор. За едни той е Йехова, за други Аллах или Буда, за трети просто няма Бог. Но за да се стигне дотук, от първобитния човек до нас е изтекла много вода. Хилядолетия сме вярвали във всевъз-можни божества. Едно е сигурно. Едни религии са възниквали, докато други са изчезвали. Хората са водили войни в името на своите богове. Вдъхновявали са се от тях. Построили са им великолепни храмове. Посветили са им вълнуващи художествени произведения. Обричали са живота си на тях и продължават да го обричат. ... |
|
|
"Едно далечно пътуване до Филипините неусетно се превръща в хроника на едно лично духовно пътуване - урок към изконни човешки истини - за силата на любовта, за шепота на сърцето, за стойността и значението на настоящият миг, за "изкачването към платото на радостта", за щастието от живот без планове. Сетивното и земното, мъдростта в човешките истории и съдби неусетно преливат в духовно познание при откриването на поредната житейска истина. Красивата поетична образност на езика преплита чуждите истории с личната съдба на автора и така повежда и читателя към неусетното себеопознаване чрез съдбите на другите.& ... |
|
|
Фракталите припознаха тази книга за свой дом, който поселиха със словесни изображения, хаотични хрумвания, бляскав колорит и усложнен рисунък. "Пъзелът на сътворението" е първият роман, чиято сюжетна конфигурация се разгръща по подобие на фракталните множества. Повествованието "интегрира" изтънчените фрактални форми в художествената тъкан на една експресивна събитийност. Литературата тепърва ще се позовава на тяхното боговдъхновение, за да създава образци, съвършени като преподобните фрактали. ... |
|
|
От авторката на "На изток - в рая" и "На запад от рая". ... В ледената пустош на Антарктида. Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи. И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на ... |
