Теодора е психолог по сърце. Чете много и с голям интерес книги за детска и специализирана психология. Опитва се да разрешава проблеми и да помогне на всеки, който потърси помощта ѝ. Най-голямата ѝ победа е тази над себе си. Опознава се, анализира всеки детайл от детството си, за да достигне до щастието и да намери така желаните от всеки човек спокойствие и удовлетвореност от живота. Санаториумът е книга, която разказва за този път, за терзанията, болките, радостите и сълзите на едно малко момиченце, за преживяванията и преосмислянето на всеки един детайл от един ключов за живота ѝ период. Всеки читател ... |
|
|
"Сюжетът на "Тежки елементи" е бурен, богат на елементи и акценти, изненадващи обрати и трансформации. Описани са повече или по-малко цели светове, паралелни вселени, исторически отрязъци, цивилизации - при това не само хуманоидни и дори не само биологични. Описани са с една брилиантна лекота, с минимализъм и същевременно с достатъчна детайлност, при това хуморът и иронията са предостатъчни на всяка страница. Драматургията при разработването на сюжета впечатлява - авторът е разпръснал мини, които избухват една след дурга и то точно когато, където и както трябва. Всяка от първоначално будещите леко ... |
|
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
|
|
Разказите от книгата - "Човекът с очила", "Фалшива музика" и "Като хлебарка" са преведени и публикувани във френските списания "Литерал" и "Вокатиф". "Да ме води" притежава особеностите на труднопостижимата жанрова конструкция - късия разказ. Емоционалната бивалентност определена от многоизмерната и динамична природа на персонажа, се придържа към традиционната повествователна форма и в същото време постига разголената правдивост на преживяната чувственост." Жана Абрашева (журналист и литературен критик) "И още нещо - мисля, че Милена Буржева е тъжен ... |
|
|
"Малко книги докосват сърцето така, както книгата, в която авторът е обобщил мъдростта на целия си живот, вплел е човешките съдби на толкова много хора, разкрил е истинското лице на любовта, труда, вярата и надеждата. Но и на злобата, омразата и типичната за родната ни психология завист и непреодолимо желание да се окаля и обругае не само различния, но и онзи, който има нравствени и духовни качества, които сякаш не са от този свят и време. С много тънък психологизъм и вярно перо са разкрити болката, страданието и трудната им съдба..." Стела Стоянова ... |
|
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ... |
|
|
Страхът е в нас, дори да не го усещаме съзнателно, готов с единствената си благородна мисия да ни защити в оцеляването. Точно тук, обаче, дяволът е скрит в детайлите. Често ние осигуряваме условия, в които той, вместо да закриля в името на живота, ни пази от самия живот. Тогава страдаме от различни безименни болести, които не са съдба, а последица от болестта в обществото. Можем ли обаче да се научим на доверие в едно общество, което ни желае доброто, а спира растежа на личността, сливайки я с масата? Или пък в друго, където хората са толкова загрижени за вечния си живот, че дори не забелязват как земният минава ... |
|
|
Аз съм тази, с която мъжът ти е в командировка. Аз съм тази, с която си пише във вайбър. Аз съм "бизнес вечерята" му до късно. Аз съм тази, на чийто парфюм мирише. Аз съм тази, която го кара да се смее. Аз съм тази, която го вади от битовизмите. Аз съм тази, с която иска да прави секс. Аз съм бягство от рутината. Аз съм интересното. Аз съм другата. Тази, която краде мъжа ти. Понякога за кратко. Понякога завинаги. Това е книга за жени. Красиви, некрасиви, умни, глупави, смели, страхливи, омъжени, разведени, работещи, безработни, грешни или безгрешни, направили своя избор за живот. Докато четете историите им, ... |
|
|
"I killed a man before I turned six. Today I`m turning ninety-two. It is autumn. In the stillness of the street, the chestnut trees lazily relinquish their leaves. At the end of the century in wich my time was fated to flow with a memory bloodied from the very beginning.""The Migration" ... |
|
|
Книга за всичко голямо и всичко мъничко. Като живота. Понякога весел и игрив, друг път тъжен и несправедлив, но винаги пъстър. Винаги необятен. "Щъкащо" събира в себе си цялата тази палитра от цветове и подбира думите, с които да ги излее пред своите читатели. Без претенции за поза. Без претенции за величие. "Щъкащо" не е поезия. "Щъкащо" не е белетристика. "Щъкащо" не е публицистика. "Щъкащо" е емоция. Емоции, вдишвани и издишвани с много сълзи, смях, нетърпение, любопитство, трепет и обич. Емоции, намерили своето физическо измерение на белия лист. Излети на него от едно ... |
|
|
"Представете си - разказват ви история за късметлия, купил на безценица шедьовър. В случая картина от китайски художник, всепризнат майстор. Веднага възприемате историята като измислена. Тя става още по-невероятна, ако протича в България. Често виждаме родината си мърмореща, окайваща се. И в тези родни предели някой неочаквано е погален от съдбата? Невероятно! Това описва Мирослав Михайлов в своята книга В кой край на света ще намериш благородство. Но не го измисля, а го съобщава. Защото всичко е станало наистина. Авторът го разказва не само забавно, но и откровено. Едно към едно. В своя опит да осребри ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
